По улеите пъстри на дъгата
се стече красотата на простора.
Води ме да преминем с теб оттатък.
Да станем нови и различни хора.
Сред багри да се любим ненаситно.
Да бъдем нежна част от светлината.
Да си говорим само чрез очите.
Да се откриваме чрез сетивата.
По улеите пъстри на дъгата,
забравили за всичко да се спуснем,
но нека да не стигаме земята,
а да се слеем жадни като устни.
Да се усучем в наше общо тяло,
тъй както цветовете се усукват
до хиляди лъчи в искрящо бяло
и светлината като обич руква.
Автор: Валентина Шейтанова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: wpfuel.co.uk
