Обещах ти прегръдка –
и в радост, и в мъка.
Дори да боли –
да остана до теб.
Да споделям пътеки,
тревоги, мечти.
Обещах да ти вярвам,
да пазя, да чакам.
Да се смея със теб,
да целувам сълзите ти.
Свещ да паля във тъмното
да те топля в студа.
Хляб да съм ти и извор.
Праг, огнище, легло.
Само твоя да бъда.
Да ме има – до Края.
Заедност обещах ти –
По пътя.
Дори да е стръмен.
Нелек и суров.
Обещах ти живота си!
Обеща ми Любов!
Автор: Ирена Цибърска
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: squarespace.com
