По път отъпкан вървяха двама млади,
щастливи с хванати ръце,
пътят им бе стръмен и дълъг,
но това не можеше да ги спре.
В очите им блестеше любовта,
по лицата им нямаше умора,
покрай тях растяха куп цветя
и птиците пееха на воля.
Минаваха поляни и гори,
срещаха препятствия и тайни,
споделяха радост и сълзи
и виждаха красоти незнайни.
Но мина време, нещата се променят,
единия замина надалеч,
а на другия остана му тъгата,
че може да не го види вече.
Но един спомен остана в сърцето,
онзи път на любовта,
където царува красотата
и вечно ще живее радостта.
Автор: Доника Динева
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: 1wallpaperhd.com
