Всяка победа е трудна,
всяка рана боли,
няма любов неразумна,
има неразбрани мечти.
Има върхове и падения,
има остров самотен,
има щастливи творения,
има шанса страхотен.
Има устрем и отчаяние,
има бездна, има и изход,
има непреодолимо желание,
има стълба към извисяване.
И път, вървящ през сезони,
години, премръзнали, топли,
обгръщат ни разни циклони,
звучат стенания, вопли.
Звънящи чаши, кристални,
за здраве, за родено дете,
има разпри скандални,
Човек и жив, докато умре.
Качва стълба нагоре,
слиза от хълма висок,
зъзне в хладно усое,
съвзел се, прави отскок.
А тази Земя вечна
пише история славна
за оная връзка човечна,
за скритата жажда потайна.
Пише за мене, пише за теб
и ставаме всички известни,
всеки си има своя куплет,
на ветровете във песни.
Автор: Снежанка Ляскова
Ако този текст ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: kaneadvice.wordpress.com
