Да чуя в полунощ гласа ти
и тихо да говорим до изключване…
Да се отбиеш за вечеря пътьом.
На масата – каквото Бог е дал…
Да слушаме любимата си музика
на чаша вино и уханна свещ…
Да чувствам силата на мъжко рамо
и нежността на твоите ръце…
Да ме изгаряш с погледа си само,
да свети в мрака моето лице…
Когато вече превали нощта,
да тръгнеш, да потънеш в мрака…
А аз отново във притома да те чакам!
Автор: Александрина Шаханова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Wallpaperhdworld.com
