Две чаши вино, две ръце, които
са сплетени от Божий благослов!
И други две, откриващи нескрито,
най-искреният и сърдечен зов!
А виното, дори и неотпито,
остава в чашите, с кристал-душа.
И пак щастливо е, че е видяло –
на живо, че я има любовта!
Любов такава, тя – не иска вино!
Опива се от себе си – сама!
За истинска любов е много силно,
да бъдат двамата – ръка в ръка!
Това е всъщност истинското чудо!
Самодостатъчни душите са,
когато чувството любов е лудо
и няма нищо друго на света!
Автор: Антоанета Александрова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
