Любовта ми е зазидана камина.
Край нея искам тихо да премина.
А спомените нека тлеят във забрава,
кат въглени от трепкаща жарава.
Ще погаля с ръце натежали
посребрелите твои коси
и с топлината на късното лято
ще се топля през идните дни.
Ще разрина нежно жаравата сбрана
и покрила с времето наште мечти.
В нея любовта ни още догаря.
Аз ще я върна – нека пак да гори.
Автор: Юлия Василева
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: flickr.com
