Почти те искам…
Сладките ти устни,
красивите очи
с нотка на тъга.
Почти те искам…
Вкуса ти,
твоя дъх
и твоята миризма.
Почти те искам…
Любовта ти нежна,
нажежената ти страст
и пронизващата болка.
О, как я искам пак.
Почти те искам…
Да ми разкажеш как си,
да ме питаш как я карам аз
и погледа си в мен да приковеш.
Почти те искам…
Да се докосваме едва-едва,
да ме целунеш кратко
и после да си тръгнеш пак.
Почти, почти.
Искам силно да ти изкрещя:
Не тръгвай, остани до мен!
Почти, но не съвсем напълно
и в това е моята беда!
Автор: Станислава Узунова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: delsolphotography.com
