В очите ми когато виното прелее,
а в твоите засвети нежността,
сърцата ни започват да се смеят
и в нас разцъфва свежа пролетта.
Тогава светлините тихо гаснат
и в стаята сияе тъмнина.
Докосваш ме с любов, безгласно,
в косите ми попива топлина.
Не съм на себе си тогава,
пияна съм от твоите слова.
Душата ми така ти се отдава,
че нищо не остава след това
Не нищо – Боже мой, не слушай,
нали ти казах – пила съм сега.
Оставаш всъщност само ти да светиш,
единствен лъч да си в нощта.
Автор: Фани Михайлова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Lovethesepics.com
