Кой те пусна тук?
Не си добре дошла.
Не знаеш ли ти колко ме измъчи?
Продаде си душата, аз видях.
Сега опитваш се да ме излъжеш.
Живота бях си посветил на теб.
Минути, часове и дни изграждах
отминалото вече бъдеще, за нас –
не става днес даже и за в рамка.
Сега обръщай се, поемай своя път.
Не търкай прага ми така гротескно.
Тез’ крокодилски сълзи, твоите, ги знам,
Попивах ги с душата си, но… Стига вече!
Не ще те лъжа, искам да си тук.
Ти сивата палитра на живота оцветяваше.
Но пак ще срещнеш някой друг,
ще ме оставиш побеляващ, с празни блянове.
Автор: Димо Господинов
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Scstylecaster.files.wordpress.com
