Към звездни небеса очите ми се взират
и търсят твоите сред тях.
Душата ми е стон от хиляди въздишки
от вечната любов огрян.
А тя пулсира силна и прекрасна,
преминала през светове, за да е с мен.
С тихи стъпки в сърцето ми навлиза
в лятна нощ, ухаеща на люляк и любов,
се сливат двете ни души в екстаз.
И грейва пламък, избухнал в дълбините,
зараждат се вселени, светове,
от две докоснали се сърца човешки
в безкрайното поле на любовта.
Автор: Юли Григорова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Freewebs.com/Daniel3D
