Ако искаш – вземи ме, но цялата –
побеждавана в битки, но оцелялата;
окосена трева, но узрялата;
младостта ми върни, отшумялата.
Ако искаш, изпий ме, до дъното –
аз съм цвете от никой незърнато;
изворче съм, с вода, неначенато;
и нектар съм в менчето – медното.
Аз съм любимата риза – избелялата;
въглен жив съм в жарта – недогорялата;
аз съм роза с бодли, но уханната;
аз съм морска вълна – непрестанната…
Ако искаш, поглъщай ме бавно;
в танца тялото движи се плавно;
с погледа си ме разсъбличай;
ако искаш, дори ме обичай.
Ако искаш, докосвай ме с устни;
яж сметана с ягоди вкусни.
Отвори и шампанското – ето,
че достигнахме там, откъдето
да се върнем назад е опасно
и леглото след миг става тясно…
Аз съм в небето звездата – изгрялата –
ако искаш – вземи ме, но цялата.
Автор: Венелина Стефанова Тончева
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: chobirdokan.com
