Пияна съм от тебе. Но ти не забелязваш?
Очите ти ме мамят с отблясъци от вино.
Отпивам те на екс. Виж, чашата е празна.
(Във чаши недопити животът ми премина…).
В очите ти се стелят видения предишни.
Обгръща те умора. Отбягваш моя поглед…
Но виното прелива със аромат на вишни.
Промъква се на пръсти една ненужна пролет…
В очите ти се борят две слънчеви кутрета.
Пред теб стои жената, пияна от обичане.
Жената, със която душите ви са слети.
И думите се плъзват – очаквани, различни…
И думите ти галят, по-бели от магия.
(Разискреното вино за всичко е виновно).
А следващата чаша съвсем ще те опие…
Дотук!
Такава обич горчи като отрова.
Автор: Бианка Габровска
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Dreamstime.com
