Облякла черната си рокля,
питаш ме – „Изглеждам ли добре?“.
Усмихвам се и тихо отговарям –
„По-прекрасна си със всеки ден“.
Слушай – нека ти разкажа
през моите очи как виждам те.
Може би тогава ще повярваш
колко ти красива си за мен.
Приказна е твоята усмивка
онази, дето сутрин буди ме.
Смехът ти (криеш го от всички)
тъй прекрасен е за слушане.
Слънцето залязва във очите ти –
онемявам, вгледал се във тях.
И всеки път като целуна те,
усещам празнична заря.
Прекрасна си! Повярвай ми!
Ставаш по-красива с всеки ден.
И всеки мъж завижда ми…
…аз късметлия съм да съм с теб!
Автор: Емилия Йорданова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Lightmarigoldspring.files.wordpress.com
