И тя разбра, че никак не е леко
да изчислиш щастливото си утре,
да извървиш най-вярната пътека…
Но можеш да откраднеш късче утрин,
бродирано небе със бели птици,
една въздишка с вкус на топло мляко,
поръсени със светъл смях зеници
и някой, който тихо да те чака.
Денят се плъзва като бистра капка
и по ръба на времето се стича…
И тя разбра, че всеки сняг се стапя,
за да възкръсне в шепот на кокиче.
Автор: Христина Мачикян
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: wallpapers.mi9.com
