Как липсваш ми само!
Запитай звездите –
убиващо, отричащо, отчайващо…
Запитай перото и листите!
Спомени отдавам,
да прошепна – обичам те!
Аз мечтая те…
Как липсваш ми…
Сред черната пустош
убивам те и с нищото
отново възраждам те,
защото мечтая те.
Да запаля в теб огън.
Заспива морно времето.
И никой да не може
от нас да изтлее.
Хубаво ми е с теб!
Пречистен и окрилен.
Някой ден…, но не сега.
Да, поетичен мой кошмар. Да!
Автор: Живко Ангелов
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Photobucket.com