Усещам те…
В задъхания бяг
в гърдите ми,
когато топлата ти ласка
пак ме милва…
В замиращия дъх
на миглите, копнеещи
до устните да стигнат…
И днес пилее листи
безпосочно вятъра.
Не се задържа нищо
в ситото на времето…
А имам само този миг!
И пулса ми поглъщаш,
всеки стон изтръгнат…
Искам залезният лъч
на младостта ми
да попие в тебе…
миг преди да ме затрупа зимата.
Само погледни в очите ми –
сезонът в тях е… време за обичане.
Автор: Мария Илиева
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Darnellmusic.bandcamp.com
