На Г.
Ще развържа тишината,
набъбнала от мисли
и сто желания,
тогава, когато
просто настръхне
от усещания и копнежи.
Ще освободя думите
и ще затича стихът,
за да приюти всички
късчета нежност,
парченца обичане
и капчици поезия.
И ще се напълни
с теб, само с теб
за да придобие смисъл,
и да стане цял и съвършен.
Автор: Ванко Николов
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Leonidafremov.deviantart.com
