(По истинска случка в храма)
След беседата в утихналия храм,
свещеникът попита за въпроси.
Едно момче (с увреждане), без срам
със звънък глас отговор изпроси:
„Кажете: Какво наричаме любов? –
и „Той ни люби“ – защо се казва?“
Засмя се Отчето – млад богослов,
и на гърдите си вляво показа:
„Любовта ще я почувстваш тук,
като чудно трептене и топлина.
Тя е обич. Звън, с божествен звук.
Огън и прошка в нашата душа.
И знай, че Бог ни обича всички,
защото сме негови скъпи чеда.
Той люби: хора, цветя и птички
и кръвта си с любов за нас проля!“
И тогава извика момчето,
урок получило за любовта.
„Разбрах! Тя носи се в сърцето!
Любов! Божествена е красота!“
Автор: Дора Ефтимова
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: Wikipedia.org
