Детето в мен, макар и плахо,
заиграва по твоите очи
Сърцето ми подскача с утрото
като слънчево зайче пощуряло.
Разбужда се в мен момичето
при усмивките на пролетни цветя.
Силният мирис на прясна трева
с ухание нежно на рози се слива.
Аз лутам се между пролет и лято,
а ти сред поляна търсиш вода.
Потапям се в слънчева река
от жажда по нещо свято.
И като семе разпилявам се
в непозната дъхава ливада.
Но любовта ти в пелерина
с крило грижовно ме събира.
И търсейки свойта светлина
мeжду пролет и лято,
тя феерична обич намира
скитала в прозрачна топлина.
Автор: Венелина Велчева
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: theskinnybeep.com
