спомням си първия път
когато я срещнах
бях на пет
но не големи
и не бях поет
романтика нежност и съблазън
не знаех какво са
и за да получа внимание
я дърпах за плитката
крадях й ластичето
шнолката с калинката
и я ритах по дупето
претендирайки за принц
който ще я пази завинаги
от други момчета
които не крадат не скубят
и не я обичат
шамарите й помня и до днес
онези дневни раздели
с целувка под върбата също
мина време сега е различно
за вниманието са нужни
заучени фрази и думи
романтиката я мерят в цифри
не ти пазят сърцето а го ритат
и целувките водят към леглото
а не към любовта
но аз все още съм запазил надеждата
онази детската гледаща
ежедневно през оградата
в очакване към улицата
ще дойде
ще й открадна ластичето
ще я целуна бързо по нослето
и този път няма да я пускам
Автор: Филип Филипов
Ако това стихотворение ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: ewallpaperhub.com
