Храня се с остатъци от отминали надежди на съкровени желания. Спя с отворени очи, за да не те сънувам отново, погубена в поредната илюзия за щастие.
Не се срещам с нови хора от страх да не открия нещо твое в тях и да се влюбя, да не усетя аромата ти по чужда жена, да не открия в погледа на друга блясъка на твоя, даже ме е страх да си помисля, че може да те има другаде в друга, искам само тоя парфюм да усещам, само твоите очи да ме парят, само твоите ръце да ме обгръщат, само твоят глас да ме сразява, само твоите устни да целувам и само твоето присъствие да ускорява пулса ми!
Нищичко не ми е нужно – само ти за пълно щастие!
Автор: Пламенна Йорданова
Ако този текст ти харесва, гласувай за него чрез бутона „Харесва ми“ в началото на настоящия материал или го намери в страниците ни във Facebook и Google+ и натисни „like“ и „+1″ под него.
Текстът е отговор на предизвикателството на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“. Повече за него може да научиш тук.
Снимка: ewallpaperhub.com
