Първото явно впечатление, което прави филмът „Фокус“ с участието на Уил Смит и Марго Роби, е асоциацията с „Бандата на Оушън“. Смит е в ролята на изпечения мошеник Ники, който заедно с доста големия си екип от специалисти в кражбата, извърша редица малки и по-големи удари, за да се добере до заветните долари. Марго Роби играе „начетената ученичка“ Джес, която иска да просперира в този свят и да се учи от експерта Ники. Любовната интрига между тях се оформя още в първите минути на филма и е ясно, че ще продължи през останалите 105.
Схемите във „Фокус“ са приятни. Сюжетът е забързан и обрати не липсват. Има достатъчно време, както за малко по-многопластово представяне на образа на Ники, така и за смешните диалози с участието на Ейдриан Мартинез (партньора на Ники Фархард). Обаче основните разлики с „Бандата“ са две – кражбите тук са представени от гледната точка на добре организирана престъпна групировка, която оправдава значението на думите „черна икономика“, а любовната история между Ники и Джес е доста натрапчива и всъщност е основната сюжетна линия.
Това, което ми достави удоволствие във филма, бяха изпипаните схеми, които хващат неподготвени нищо неподозиращите жертви. Няколкото удара са представени по следния модел на очаквана реакция от зрителя – „Ники си играе играта, супер“ – „О, не, ще го разкрият и той ще загуби всичко“ – „Аааа, това ли било, Ники ги изигра всичките“. Всъщност ударите малко ми напомнят на сложните обири на Локи и групата му в книгата „Джентълмените копелета“ на Скот Линч или поне толкова, колкото може да се очаква от холивудска продукция.
Филмът, режисиран от Глен Фикара и Джон Рекуа, започва и свършва като любовна история въпреки всичките измами и опасни игри. Това е нормално, при положение че лентата е в жанра „романтична комедия“, но все пак не е много приятно, ако не си търсел точно това. И всъщност въпреки че филмът се казва „Фокус“ (Focus), основното, което губи героят на Ники, е фокуса си – очаквано, заради симпатичното му секси протеже.
В лентата също така присъстват достатъчно секси сцени в луксозни обстановки – можеш да се насладиш, както на извивките на Марго Роби, така и на плочките на Уил Смит. И какво друго можем да очакваме от холивудска продукция, макар и този филм да е минал през резачката на цензурата в САЩ.
„Фокус“ е приятен и несложен филм, който може да ви позабавлява за час и половина. Уил Смит представя добре героя си и името му най-вероятно е една от причините за големия бокс офис успех на лентата. Въпреки това той едва ли ще остане в съзнанието ви за повече от няколко дни. Но няма да ви разочарова, ако търсите романтика и интересни обрати.
Снимка: www.facebook.com/FocusMovie
