Веселин се роди като нормално момче с характерните си белези и в обичайните параметри за тегло и дължина.
До три години Веско се развиваше физически и умствено, както всички деца по това време. Поотрасна, започна добре да говори, поникнаха му всичките зъби и преживя болестите, които всички деца прекарваха било то с имунизация или без такава.
Към петата му година неговата майка забеляза все по-бързото му умствено развитие, което сякаш изпреварваше физическото. Това донякъде я озадачи, понеже в рода им нямаха твърде добре изявени интелектуалци, за да се мисли за генно наследство у момчето.
Загадката за умното момче особено бързо започна да се изразява, когато Веселин достигна ученическата възраст и най-вече – в гимназията. Не само, че учебните предмети не го затрудняваха, но сякаш му бяха недостатъчни за възможностите му. Затова той започна усилено да изучава чужди езици и се включи в работата на един нов кръжок за експерименти по интерпланетарна физика. Именно в този кръжок му хрумна идеята за сътворяване на метод за забавяне хода на времето.
„Времето лети стремглаво, мислеше си Веселин, а аз изоставам в развитието си физически. Дали няма начин да се забави времето, докато ръстът ми се изравни с нивото на умственото ми развитие.“
Тъй като тази тема допадна и на ръководителя на кръжока, той успя да издейства от директора на гимназията да бъде възложена на Веселин като дипломна работа. По този начин съвместната им работа получи значителен тласък.
Практически експериментът се състоеше в следното: Тъй като времето тече от изток на запад, ако се има предвид въртенето на Земята около Слънцето, да се изработи нещо като спирачка, която да противопоставя мощна задръжка на движението на Земята напред. Ролята на такава спирачка би могла да изпълнява примерно една огромна фуния, от която да изтича мощна реактивна струя, насочена срещу посоката на времето.
Макар тази идея да се струваше фантастична за изобретателите, реализираната реактивна инсталация даде невиждан успех – времето беше забавено с 0,001 наномикрона на секунда. По този начин до завършване на гимназията ръстът на Веселин щеше да се изравни с този на съучениците му, независимо от ръста на интелектуалното му развитие.
Разказът е част от предизвикателството на TrueStory.bg – „Времето лети“.
