Христо Мухтанов е роден на 10 септември 1991 в Лясковец, където и израства. Завършва Природоматематическа гимназия „Васил Друмев“ – Велико Търново, където за пръв път написва свои стихотворения и участва в литературни четения. Живее в София от 2010. Има бакалавърска степен по „Макроикономика“ от УНСС, както и магистърска степен по „Финанси“ от същия университет..
През 2014 и 2015 бива отличен от журито на конкурса „Веселин Ханчев“, а през 2016 г. е сред отличените и в конкурса „Боян Пенев“.
През март 2017 г. „АРС“ издаде дебютната книга с поезия на Христо Мухтанов „Опити за еволюция”, отличена на 21 04.2017 г. с награда в 45-ото издание на конкурса „Южна пролет“. Негови стихове са публикувани и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия, (2017, „АРС“).
Как започна любовта ти към литературата?
Христо Мухтанов: Към литературата в цялост, смятам, че винаги съм бил привлечен, към поезията определено се зароди в гимназиалните години.
Лесно ли се съчетават поезията и светът на цифрите и икономиката, в който в момента протича професионалният ти живот? Как намираш баланса?
Христо Мухтанов: Опитвам до 18 часа да бъда служител в офис и след това да се изключа и да се отдам на останалите си занимания, не винаги е лесно, но пък не съжалявам за избора си на образование.
Ти ли избра поезията или тя избра теб? Не те ли изкушават и другите жанрове на литературата?
Христо Мухтанов: Изкушават ме и са ме изкушавали, но като че ли, засега, се чувствам най-сигурен в нея. Иначе – взаимно се намерихме.
Как пишеш? Разчиташ на моментното вдъхновение или имаш свой метод и подход към създаването на всяка творба?
Христо Мухтанов: Повече на моментно вдъхновение, понякога измислям доста неща предварително, които накрая се изменят, когато седна да ги напиша.
Как виждаш ролята на поета в съвременния живот, култура и бързо променящ се свят?
Христо Мухтанов: За момента не е особено значима, но с всичко което аз и мои приятели поети правим, се надявам това да се промени.
Христо Мухтанов – личен архив.
Има ли място за стихове в динамичното ежедневие на забързания човек днес?
Христо Мухтанов: Струва ми се, че по-кратките разкази и поезията са идеалното четиво точно за забързания и нямащ време човек, който все пак би могъл да отдели, за да прочете тези по-кратки форми, без да се накъсват смисъла или сюжета.
Миналата година излезе дебютната ти стихосбирка „Опити за еволюция”. Красива, интелигентна поезия, със заряд и емоция, но – бих казала – без излишен сантимент, който да я обременява. Би ли ни разказал малко повече за нея и за пътя, който тя извървя до момента? За пътя, който ти извървя с нея и как това промени теб самия?
Христо Мухтанов: Книгата беше издадена вследствие на това, че станах лауреат на конкурса „Си искам живота“, работих заедно с редактора Валентин Дишев. Без да влизам в технически подробности – с книгата все пак се стремяхме да разкажем една завършена история за израстването. Самата книга беше отличена със съпътстваща награда в конкурса „Южна пролет“. Не мога да дефинирам ясно промяната, настъпила след книгата у мен, тъй като промени у мен настъпват постоянно, но със сигурност вече не мога да пиша по същия начин, уловен в нея.
По какво работиш сега и какво ново да очакват читателите ти от теб?
Христо Мухтанов: Събирам стихотворения, разбира се, и оформям нов ръкопис, но всичко е в процес на предварителна подготовка.
През последните няколко години се появи засилен интерес на читателите към модерната поезия, но като че ли любопитството им се изчерпва с две-три имена, придобили широка популярност из социалните мрежи. Не вреди ли на литературата да звучи като фейсбук статус? Или това е новият път към публиката? Какви са твоите наблюдения?
Христо Мухтанов: Очевидно това е начин да се достигне до определен тип публика, доколко тази публика се интересува след това от друг тип поезия не мога да твърдя, доколко е вредно – ще проличи с времето, доколко това ми харесва – обикновено не ми, но понякога са възможни изненади.
Христо Мухтанов – личен архив.
Кои са твоите учители в писането – тези, от които си попил стил, вдъхновение, светоглед? Кои са хората и авторите, които те провокират да твориш?
Христо Мухтанов: Не бих искал да посочвам имена, защото от една страна те са не малко, но от друга се стремя да избягвам това „попиване“. Впрочем, наскоро открих красотата на митическите български народни песни, към които препращам в някои от новите си текстове.
За какво мечтае един млад поет в България?
Христо Мухтанов: За промяна на ред черти в народопсихологията ни и за по-добро подпомагане на културата от страна на държавата (и не само на културата).
На 22 януари можете да чуете Христо в Bar Dak – 2. От 19 ч. започва литературно четене „В сърцето на зимата”, където младият творец ще си партнира със свой колега-поет – Георги Гаврилов. За музикалния фон на събитието ще се погрижи Кирил Коев.
