„Там горе… толкова красиво беше и толкова вода имаше. Правихме си палатка от клони и шума – 4 кола забием, постиламе със зелена или суха трева, няма значение, слагаме и платнище, ако завали. На 4-5 метра донесем сухи дървета, накладем си огън, пеем песни, пием вино и ядем мезе. И така цяло лято. Вече хората не ходят така на Балкан” – това преди няколко дни ми разказваше дядо, който на 88 години продължава да гледа към планината и да мечтае да се качи до Малката река и нейния „Хубавец”.
В представите му хижата все още беше малка, едноетажна къщичка. Докато не му показах снимка на сегашния ѝ вид, а той не откъсна очи от нея, събуждайки забравени спомени, примесени с мъничко тъга. От онзи ден голямата мечта на дядо е да се качи до „Хубавецът”, друго не иска, само още веднъж да го види. А моята – да му помогна да я сбъдне.
Снимка: TrueStory.bg
Хижа „Хубавец” се намира в Карловския балкан, на разстояние около 2 часа спокоен ход от центъра на града. Компания по пътя нагоре ще ви прави красивата каменна приказка на Стара река, а зад гърба си ще оставите лозя, стръмни склонове и спиращи дъха гледки. Скалният декор постепенно се заменя от букови гори, сред които проблясват и величествени брези. Точно там, в прегръдките на Балкана, се е сгушила малката хижа с голямото, гостоприемно сърце. Домът между Малката и Голямата река. Дядовата мечта.
Снимка: TrueStory.bg
Хубаво е на „Хубавец”. Хубава е сутринта – с чистия си въздух, блестящото си слънце, топлите мекички и вкусното домашно приготвено сладко. Хубава е вечерта – с прохладното си спокойствие, с мирис на смола и вкус на пареща карловска ракия. Хубав е животът в планината – не бърза, секундите забавят своя ход, а понякога поемат и в обратната посока, връщайки звука от стъпките на балканджиите, емоцията в гласовете им и свободата в душите им.
Хубаво е да си подарите тези преживявания – там горе, на „Хубавец“.
Снимка: TrueStory.bg
А планината е спасение, което всеки открива в правилния момент за себе си. Защото имаме много удобства за телата си, но душата все не може да си намери място. Отнели сме ѝ природата и сме забравили, че много често щастието за нея се крие в успокояващата песен на птиците и в хармоничното ромолене на водата. В приглушеното шумолене на листата по клоните на дърветата. В умората на тялото, която ни зарежда със сили. В настръхналата ни от хладен планински вятър кожа и в сърцето, променящо ритъма си при всяка красива гледка, с която Балканът ни докосва.
В думите, които все не са достатъчни да опишем емоциите си и в примирението, че понякога най-хубавите усещания трябва да останат единствено почувствани.
