Родена прз 1991 г. в София, Антонина Георгиева от малка приема изобразителното изкуство присърце и това започва да чертае началото на творческия ѝ път. В личния си блог тя описва себе си така:
„Рисувам цял живот, пиша от сравнително скоро, творя през нощта. Често бутилирам мисли, чакам реколтата да отлежи и ги разливам върху листа по специален повод.”
Антонина завършва художествена гимназия – 35-то СОУ „Добри Войников“, с изучаване на немски език. По-късно следва „Графика и илюстрация“ във Факултета по изящни изкуства към Нов български университет, където се дипломира с проекта си „Сол“. В момента надгражда върху знанията и уменията си в магистърската програма „Изкуство на книгата“ в Националната художествена академия.
През годините Антонина участва в множество изложби и конкурси. Нейни творби са били част от 20-то Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството (Габрово), Хартиен Арт Фест в рамките на Нощ на музеите 2013 (София), 4-то Международно биенале „Изкуството на миниатюрата“ (Русе), Втори международен форум „Малки графични форми“ (София), Фюжън Арт Фест и др.
Когато литературата се появява в живота ѝ, Антонина започва да трупа успехи и на този фронт. Първото отличие се появява през 2015 г., когато печели трета награда в 32-рия Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ в Стара Загора. През 2016 г. получава трета награда в Национален литературен конкурс „Георги Черняков“ и първа награда в Национален литературен конкурс „Море“. Нейни текстове са излизали на страниците на редица печатни и онлайн издания.
Ще разпознаете характерния ѝ почерк както в изобразителното изкуство, така ѝ в отношението ѝ към думите. А срещнете ли я, няма начин да не я забележите, защото ще ви омагьоса с морскосинята си коса и заразителна усмивка.
Антонина Георгиева. Фотограф: Христина Пейковска
Ти си творец в две направления – изобразително изкуство и литература. Как успяваш да поделяш времето си между тях?
Антонина Георгиева: Старая се да отделям време и за двете, за да няма сърдити. Двете изкуства, а и не само те, имат страшно много допирни точки. Поезия започнах да пиша сравнително скоро, а с изобразително изкуство се занимавам от години, но обичам и двете еднакво.
Това, че си художник, помага ли ти да бъдеш по-добра като поет и това, че се занимаваш с поезия, помага ли ти да се изразяваш по-ясно с четката, мастилото и боите?
Антонина Георгиева: Определено помага. Като поети търсим начин да пресъздадем човешката душевност с помощта на различни изразни „движения“ и средства. Същата цел си поставяме и като художници. Затова и в литературнокритическите текстове ще срещнете изрази като „поетът рисува“, „създава портрет“, „илюстрира“ и т.н. Има един мой любим и много подходящ за случая цитат от трактата на Леонардо да Винчи: „Живописта е поезия, която се вижда, а не се чува, а поезията е живопис, която се чува, а не се вижда.“
Помниш ли как рисуването се появи в живота ти?
Антонина Георгиева: Честно казано, не помня. Рисувам от съвсем малка, помня как бях издраскала тапетите в апартамента, в който живеехме, с червен флумастер. Като ме питаха бабите на село каква искам да стана като порасна, винаги им отговарях „художник“. Имах и един период, в който исках да стана Жената котка, но това е тема за друг разговор.
А поезията?
Антонина Георгиева: Поезия започнах да пиша преди около три години в един не особено щастлив момент от живота ми. Скоро след това изпратих стихове за Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, където взех трета награда и се запознах с други млади поети, което ми даде стимул да продължа да пиша и чета поезия. Колкото и банално да звучи, благодарна съм и за негативните емоции, доведоха до нещо хубаво. Щастливи поети виждали ли сте? 😀
Откъде черпиш идеите си?
Антонина Георгиева: За стиховете си – от истински истории, мои и чужди. Поезията е най-искрената форма на литературата. За изобразителното изкуство намирам вдъхновение и от работата на други визуални артисти – художници, дизайнери, фотографи. Основната тема в творбите ми е човекът. Смятам за изключително как едно човешко лице или тяло може да изрази такъв широк спектър от емоции.
Върху какво работиш в момента?
Антонина Георгиева: В момента редувам няколко неща – рисувам на свободна практика различни неща, пиша статии за списание за култура и помагам с каквото мога на „Хралупата“. Сега започвам да правя дизайн на корици и подготвям своя книга. Разбира се, и магистратурата, която записах, отнема немалко време.
Миналата година завърши бакалавърска програма по „Графика и илюстрация“ в Нов български университет с дипломния си проект „Сол“. Би ли разказала на читателите ни малко повече за него?
Антонина Георгиева: Този проект се превърна в много повече от дипломна работа. Основната ми цел беше да приближа възможно най-много изобразителното изкуство до литературата. „Сол“ представлява една малко по-нестандартна книга, книжното тяло е черна дървена кутия, в която има 12 картички с авторски стихове и илюстрации. Идеята беше целият проект да поддържа елегантна естетика в черно и бяло. Мога да говоря още много, но най-добре елате на 29 март в „Хралупата“, за да видите и чуете.
Не се ли изкушаваш от идеята да превърнеш „Сол“ в книга?
Антонина Георгиева: Планирам да се отдам на изкушението, но по-нататък.
Как се спря на „Сол“ за заглавие на проекта си?
Антонина Георгиева: Едно от стихотворенията ми е с това заглавие. И както казвам в него, „не бива къща без сол, хляб и вино и няма къща без някаква смърт“. Солта е необходима подправка на живота, без солени емоции не може. Те са някъде по средата, нито сладки, нито горчиви. И всички сме пресолявали или сме хапвали безсолно. Солта е събитие, което може да бъде едновременно трагедия и комедия. Има и друга причина да избера това заглавие, но тя ще остане тайна.
Бих казала, че твоите стихове са фини, деликатни наблюдения на заобикалящия ни свят и отраженията, които отекват от неговото случване в отделната личност. Как протича при теб процесът на създаване на стихотворение? Откъде се появява идеята и как се превръща в поезия?
Антонина Георгиева: Спомням си, че първите няколко стихотворения, които написах, се изляха наведнъж и изведнъж. Има нещо много прекрасно и невинно в тези моменти, когато нещата са съвсем сурови. Сега вече нещата протичат малко по-спокойно и организирано: хрумва ми идея, разписвам, редактирам, изчаквам. Но много се старая да съм искрена в поезията си. А идеята може да изскочи отвсякъде – нещо прочетено, видяно, разказано, почувствано.
В момента правиш магистратура в Художествената академия, където си част от програмата „Изкуство на книгата“. Какви са наблюденията ти върху тенденциите за илюстриране на книжни издания у нас? В последните десетилетия родните художници сякаш остават в сянка?
Антонина Георгиева: В България има изключително талантливи художници, илюстратори и дизайнери. Забелязвам, че напоследък се случват много хубави проекти и се издават книги с все по-добро художествено оформление от родни артисти.
Какво е мнението ти за артистите, които излизат извън рамките на стандартното и споделят творчеството си с широката общественост под формата на улично изкуство и графити? Според теб това вандализъм ли е или алтернатива на затворените пространства на галериите? Би ли участвала в подобен проект, който извежда твои графики буквално на улицата?
Антонина Георгиева: Акт на вандалщина е да забраняват на хората да правят изкуство. С удоволствие бих участвала и в такъв проект, въпреки че нямам опит с това.
XXI век залага на техниката и виртуалното, което неминуемо оказва влияние върху всички аспекти на живота, включително творчеството. В момента доста съвременни художници рисуват с помощта на дигитални програми. Това според теб пречи или помага? Заплаха ли е за автентичния талант или е начин за неговото усъвършенстване? Ти кое избираш за себе си – класическо рисуване върху белия лист или предпочиташ компютъра и оформителските програми да участват в процеса?
Антонина Георгиева: Дигиталното рисуване е просто друг вид техника, средство, материал. А дисплеят е малко по-нестандартно платно. Тъй като съм се занимавала повече с традиционно изкуство, в началото бях малко скептична към дигиталните изкуства, но сгреших да ги подценя. Не беше любов от пръв поглед, но с времето ги заобичвам все повече.
Кои са любимите ти художници, онези, които са се превърнали в пътеводна светлина на твоето творческо израстване?
Антонина Георгиева: Не знам откъде да започна: Рембранд, Егон Шиле, Борис Георгиев, Иван Милев, Зджислав Бекшински, Албин Бруновски. Харесвам много и акварелите на Агнес Сесил, както и фотографиите на Силвия Грав и Наталия Дрепина, от която неведнъж съм черпила идеи за илюстрациите си.
А кои са авторите, които са те формирали като творец?
Антонина Георгиева: Ако става дума за поезия, обичам да чета стиховете на Пейо Яворов, Цочо Бояджиев, Георги Господинов, Екатерина Йосифова, Жак Превер, Райнер Мария Рилке… Със сигурност пропускам още много. Тези, които продължават да ме формират като творец са и приятелите около мен, които пишат поезия. Няма да изреждам имена, че са много. Колко хубаво!
Освен рисуване и поезия, какво още изпълва времето от ежедневието ти?
Антонина Георгиева: Естествено срещи с приятели, обичам да пия хубаво вино. И любов. Напоследък в свободното си време преоткривам и старите чувства към компютърните и бордовите игри. От време навреме запълвам времето си и с някоя екзистенциална криза. 😀
За какво мечтаеш? Как си се представяш в бъдеще?
Антонина Георгиева: Наред с многото планирани в главата ми пътувания, мечтая да има спокойствие в бъдещето ми.
Как би описала себе си с три думи на някого, който не те познава?
Антонина Георгиева: Сол, хляб и вино. 🙂
Би ли пожелала нещо на читателите на TrueStory.bg, с което да откриват повече цвят в сивото ежедневие и с което да преборват дори първите следи на творческа криза?
Антонина Георгиева: Пожелавам им да намерят красотата в сивия цвят.
Можете да се срещнете с Антонина и нейното творчество на 29.03.2018 г. от 19:00 ч. в „Хралупата“ – Бутик за думи, образи и смисъл, където ще се състои „СОЛ. Поезия и образи“ – самостоятелна изложба на авторката, която ще започне с нейно поетично четене. Събитието е част от поредицата „Ние сме…“ на „Хралупата“.
