Централноевропейският университет: Дойдох, видях, влюбих се

В началото на aприл 2016 г., около месец преди дипломирането ми от Американския университет в България (АУБ), научих, че съм приет в едногодишната магистърска програма по международни отношения в Централноевропейския университет (ЦЕУ) в Будапеща, Унгария, и то с изключително щедра стипендия. Приех предложението и в мислите си на мига се отправих към септември 2016 г., когато щях да започна да пиша следващата глава в живота си.

Само преди броени дни написах последната страница на тази глава. Магистратурата по международни отношения вече е минало, а аз съм обратно в България с ясното съзнание, че обучението ми в ЦЕУ е едно от най-вълнуващите и ценни преживявания в живота ми до този момент. Тръгнах си от ЦЕУ не просто като млад човек, който е придобил някакви (потенциално полезни) знания и е получил лист хартия, който вероятно ще отвори пред мен множество врати, за които нямам ключове, а като щастлив и горд член на общност, която ми показа на практика какво означават понятия като възпитание, трудолюбие, прозрачност, отчетност и уважение към различните от нас.

23 юни 2017 г., Дворец на изкуствата в Будапеща. Церемонията по завършването на 26-ия випуск на ЦЕУ трябва да започне в 11:00 ч. За разлика от много други места по света, където плановете и действителността редовно се разминават, ръководството на ЦЕУ доказва за пореден път, че когато всеки знае ролята си, носи отговорност за действията си и изпълнява задълженията си с любов и усещане за мисия, всичко може да бъде много лесно. Както е по план, церемонията започва точно в 11:00 ч. Два часа по-късно вече нямам капка съмнение, че това съвършено организирано, стилно и на моменти вълшебно събитие е черешката върху тортата, на която имах привилегията да се наслаждавам парче по парче по време на деветмесечния ми престой в Будапеща.

След приветствията на Майкъл Игнатиев, президент и ректор на ЦЕУ от август 2016 г., и други представители на университета, на сцената излезе д-р Лиън Ботстайн, президент на американския Bard College и председател на Управителния съвет на ЦЕУ. В обръщението си д-р Ботстайн анализира завършването на тазгодишния випуск в контекста на атаката на унгарското правителство срещу ЦЕУ, представена като опит за провеждане на контрол върху чуждестранните университети в страната и проведена в разрез с каквито и да било демократични принципи и ценности.

Следното изказване на д-р Ботстайн се загнезди в съзнанието ми, защото в голяма степен обобщава пътя, по който аз и моите колеги преминахме през последните месеци.

„Дипломата ви е в полезрението на целия свят. Атаката на правителството срещу университета е най-добрият подарък, на който сме могли да се надяваме. Може да сте дошли в ЦЕУ като някакъв нов университет на място, което не познавате добре или не можете да намерите на картата, [но днес] завършвате [университет], за който знае целият свят“, обобщи д-р Ботстайн пред около 700 студенти, които тази година завършиха магистърски и докторски програми, и техните преподаватели, близки и приятели.

Цялата драма през последните три месеца, която започна с проектозакон за изменения в Закона за висшето образование, които поставят под въпрос функционирането на ЦЕУ в Будапеща, действително получи международен отзвук, за какъвто аз, моите колеги и преподаватели и ръководството и възпитаниците на ЦЕУ сме можели само да мечтаем. За няколко дни спорните (направо абсурдни) промени в Закона за висшето образование и последвалите ги протести по улиците на Будапеща заеха централно място в статии и новинарски емисии на медии като Reuters, BBC, The Guardian, The Washington Post, The New York Times, Bloomberg, Foreign Policy, Deutsche Welle, Politico.eu и EurActiv.com. Подкрепиха ни посланици на различни страни и политици на най-високо ниво в ЕС, хиляди преподаватели и учени (включителн лауреати на Нобелова награда), президенти и ректори на университети и десетки хиляди обикновени граждани.

Тази драма, независимо от произтеклите от нея напрежение, несигурност и манипулации, предлага повече от подходящи условия, при които стотици хиляди хора в различни точки на земното кълбо могат да разберат какво представлява ЦЕУ, какви студенти се обучават в университета, какви преподаватели и изследователи работят там и какви стипендии се предлагат университетът. Иначе казано, ЦЕУ показва как би трябвало да изглежда университетът на бъдещето. Думите на Марио Варгас Льоса (Нобелов ларуеат за литература за 2010 г.), които той изрече при посещението си в ЦЕУ на 22 юни, а именно, че защитата на ЦЕУ е защита на онази Европа, към която се стремим – Европа като „творение на култура на свободата“, перфектно обобщават същността и значението на това учебно заведение.

Във времена, в които образованието е сред най-важните и същевременно най-скъпи инвестиции в живота на един човек, ЦЕУ позволява на хиляди млади хора от над 100 страни да получат висококачествено образование, което обикновено струва десетки хиляди долари, за никакви (или почти никакви) пари – нещо, което не биха могли да направят без щедрите стипендии, които университетът може да предлага благодарение на финансовата подкрепа на индивидуални дарители, фондации и други организации. Като българин, израснал в условията на т.н. преход от еднопартийно управление и планова икономика към демократично управление и свободна пазарна икономика, прекрасно разбирам жизненоважната роля на образованието в политическото, икономическото, социалното и културното развитие на една държава, особено в контекста на популизъм в разноцветни дрехи и безпрецедентно динамичен пазар на труда.

Благодарение на стипендията на CEU Budapest Foundation, която покри таксата ми за обучение за цялата магистърска програма (приблизително 13 000 евро) и допринасяше към изръжката ми всеки месец, аз имах шанса да получа превъзходно образование в областта на международните отношения и да се уча от студенти и преподаватели с различна национална принадлежност, култура, възгледи, интереси и стремежи на едва 800 км от родния си дом. Няколко седмици след пристигането ми в Будапеща университетът откри официално две чисто нови сгради в сърцето на Будапеща, които предлагат всичко необходимо за пълноценно обучение и самостоятелна подготовка в 21. век. Така можех да чета за лекции и да подготвям курсови работи в една от най-красивите, добре поддържани и вдъхновяващи библиотеки, които някога съм посещавал, да участвам в лекции и семинари в уютни зали със смарт екрани и прекрасна акустика и да си почивам в градината на покрива на една от новите сгради.

В месеците, които прекарах в ЦЕУ, имах щастието да присъствам на проникновени и вдъхновявщи лекции на интелектуалци от ранга на Марио Варгас Льоса, Тимъти Гартън Аш, Стивън Уолт, Робърт Каплан, Жак Рупник, Ян-Вернер Мюлер, Марк Лила и – не на последно място по значимост – нашия сънародник Иван Кръстев. На церемонията по завършването към този списък се присъедини бившият германски президент Йоаким Гаук, който получи на наградата на „Отворено общество“ за 2017 г. в знак на признателност към усилията му в подкрепа на човешките права и свободи и разпространението и утвърждаването на демократичните принципи.

По стечение на обстоятелствата, следването ми в ЦЕУ съвпадна с най-бурния период в историята на университета от създаването му през 1991 г. Начинът, по който семейството на ЦЕУ отговори на предложените и впоследствие приети промени в Закона за висшето образование, разкри човешката страна на трибуквената абревиатура.

Надали някога ще забравя вечерта на 9 април 2017 г. (неделя), когато 70 000 души, различни по възраст, пол, национална принадлежност, култура и професионални занимания, заляха центъра на Будапеща в подкрепа на ЦЕУ. Надали някога ще забравя как Майкъл Игнатиев, президент и ректор на университета, отговори на предизвикателството, отправено от унгарския министър-председател Виктор Орбан, със скромност, кураж и готовност да защити учебното заведение и хората, които работят и следват в него. С действията си Игнатиев и останалите членове на ръководството показаха на мен, моите колеги и преподаватели и служителите на университета, че автентичното лидерство и прозрачната комуникация са много повече от привлекателни думи; те стоят в основата на всяко поведение, почиващо на определени морални принципи, и предлагат безценни ориентири по пътя към добър и достоен живот. За добро или за лошо, с бруталния си поход срещу ЦЕУ в частност и академичната свобода като цяло Орбан ми помогна да разбера още по-добре, че ЦЕУ е било точното място да продължа висшето си образование.

В Будапеща или в друг европейски град, ЦЕУ е превъзходно учебно заведение, от чиито ценности, принципи и професионализъм се нуждаем повече от всякога.

ЦЕУ е университет, чийто президент и ректор още на първата си церемония по откриването на академичната година подчертава, че иска „да чува смях по коридорите“, защото така ще знае, че „учим заедно“. Ако в тази част на света съществува висше учебно заведение, където студентите могат да се обогатяват в интелектуален и духовен план в безопасна и вдъхновяваща среда, това е ЦЕУ.

ЦЕУ е университет, където студентите могат напълно свободно да изразяват мненията, копнежите, мечтите, страховете и притесненията си. Ако в тази част на света съществува висше учебно заведение, където няма теми табу и неуместни въпроси, това е ЦЕУ.

ЦЕУ е университет, където преподавателите ентусиазирано споделят познанията и опита си със студентите и същевременно имат смелостта да признаят пропуските в подготовката си. Ако в тази част на света съществува висше учебно заведение, където преподавателите се отнасят към студентите като с равни и се стремят да учат през цялото време, това е ЦЕУ.

ЦЕУ е университет, където персоналът – от охраната на входа през касиерите в ресторанта до библиотекарите – ви поздравяват с усмивка, която помага дори на най-срамежливите да се почувстват като у дома си. Ако в тази част на света съществува висше учебно заведение, където взаимното уважение и добрите обноски са начин на живот, това е ЦЕУ.

Не на последно място, ЦЕУ е университет, където хората общуват по разнообразни канали и заедно търсят решения на трудностите и предизвикателствата, които срещат по пътя. Ако в тази част на света съществува висше учебно заведение, където прозрачност и отчетност не са изпразнени от съдържание понятия, които просто звучат добре, това е ЦЕУ.

Тазгодшиното издание на QS World University Rankings потвърждава високото качество на образование, което ЦЕУ предлага. Университетът е в топ 50 по политика и международни отношения, в топ 100 по социални политики и администрация, социология и философия, в топ 150 по история и в топ 200 по икономика и право. Наличието на подобен образователен и изследователски център в Централна и Източна Европа позволява на бъдещи учени, политици, дипломати, анализатори, адвокати, историци и икономисти да получат подготовката, от която се нуждаят, за да разгърнат пълния си потенциал, независимо от финансовото си състояние. Това е особено важно за хората от Централна и Източна Европа, Азия, Африка и Близкия изток, тъй като те могат да следват по-близо до родните си домове и то в европейска столица с прекрасно разположение, богата история и интелектуално стимулираща среда, където разходите за живот са доста по-приемливи от тези в градове като Лондон, Париж, Осло, Копенхаген, Ню Йорк, Лос Анджелис, Торонто и Сидни. ЦЕУ се отличава още с това, че е един от малкото университети в света, който предлага специални програми, насочени към образователните потребности на роми и бежанци.

Въпреки споменатите цифри, аз ценя далеч повече личния опит и преценката на хората, на които смятам, че мога да се доверя. Именно затова се надявам чрез статията си да накарам възможно най-много българи, които в момента все още са в училище или правят бакалавърска степен в някой български или чуждестранен университет, да обмислят сериозно възможността да следват в ЦЕУ. Бих искал също така да ги окуража да мислят критично и да не приемат лъжи и манипулативни изказвания или писания за чиста монета. Действителността е далеч по-пъстра и комплексна, отколкото я представят злонамерени политически фигури и организации с цел лично облагодетелстване. Квалификации като „университетът на Сорос“ и „машина за промиване на мозъци“, с които незнаещи, неможещи и/или злонамерени хора искат да навредят на ЦЕУ и други подобни учебни заведения (например Американския университет в България), представят една крайно несправедливо опростена и заблуждаваща действителност. Както писателят Марио Варгас Льоса отбеляза при посещението си в Будапеща, ЦЕУ е трън в очите на популисти и националисти като Виктор Орбан и компания просто защото те жадуват да са лидери на стадо, а не на личности със самостоятелна преценка и кураж да отстояват права и позиции. Пропагандната машина, която крепи режими като този на Орбан, най-съвестно се опитва да очерни и разруши храмове на познанието като ЦЕУ с единствената цел управляващите да останат на власт възможно най-дълго при възможно най-малка съпротива от страна на гражданите.

С действията си индивидуални дарители и организации, които подкрепят образователни, изследователски и културни центрове като ЦЕУ, превръщат невъзможното във възможно. Учебни заведения като ЦЕУ показват, че при желание, труд, постоянство, целеустременост и късмет човек може да получи отлично образование почти безплатно на място, където на доброто възпитание, принципите, любопитството, знанията и честните усилия се гледа с възхищение, а не с презрение и подигравка. Когато в бъдеще попаднете на словосъчетания от типа „университетът на Сорос“, „машина за промиване на мозъци“ и пр., било то във връзка с ЦЕУ или идентичен университет, не губете времето си в четене или слушане на глупости, а преминете към далеч по-пълноценни занимания. От личен опит мога да ви уверя, че нито в АУБ (в продължение на четири академични години), нито в ЦЕУ (в продължение на една академична година) никой не е опитвал да ме убеждава в красотата на американската мечта, да ме задължава да споделям определени виждания, да ме насърчава да отбягвам други възгледи и аргументи и всякакви други дивотии от този род.

Свободата на словото, прозрачните и задълбочени дискусии и присъствието на преподаватели и студенти с разнообразни възгледи и идеали превръщат обучението в институции като ЦЕУ от безсмислено наизустяване на безсмислена информация в преследване на парче хартия, наречено диплома, в истинско интелектуално и духовно пиршество, от което си тръгвате очарован и вдъхновен. ЦЕУ и всички учебни заведения като него изпълняват изконната мисия на университетите: да подхранват любопитството на хората, да ги приучават да задават правилните въпроси, да им показват как и къде да търсят възможните отговори, да им обясняват защо трябва да се отнасят към заобикалящия свят с градивен скептицизъм и да им отворят очите за богатството на идеи, начини на живот и модели на поведение.

В обръщението си по време на церемонията по завършването на випуск 2017 г. д-р Ботстайн, вече споменатия председател на Управителния съвет на ЦЕУ, даде основания за оптимизъм относно бъдещето на университета – в Будапеща или в друг европейски град. Следните думи също така въплъщават стремежа на хора като д-р Ботстайн да пригодят висшето образование към света на 21. век и да го направят максимално достъпно. „Управителният съвет [на ЦЕУ] е твърдо решен да направи необходимото този университет да продължи да съществува и да процъфтява, независимо от опозицията и цената. Ще има ЦЕУ, в който да могат да се обучават децата ви.“

Ако все още се чудите защо ЦЕУ е от ключово значение за Унгария и региона, можете да се обърнете за допълнителна информация към Золтан Ковач. Сред академичните придобивки на Ковач изпъкват магистърска степен по история (1993) и докторска степен по същата специалност (2002) от ЦЕУ. Чудите се кой е Золтан Ковач? Той е говорителят на правителството на Виктор Орбан – същото правителство, което днес дава мило и драго да унищожи университета зад фасадата на демократични действия.

---