Автор: Христо Мухтанов
Идеята за този текст се зароди твърде отдавна –бях чул една от долуспоменатите песни и полу на шега се впуснах в анализ, свързвайки текста ѝ със стопанската действителност по време на нейната поява. Дълго време казвах, че ще го напиша и най-сетне той е факт. Освен че се занимавам с литература, съм икономист по образование. Това е едно есе, което не се опитва да бъде сериозно, макар всичко в него да е обосновано.
(Текстът може да бъде намерен и в личния ми блог.)
Чалгата е музиката на народа! Или поне беше.
Разбира се, какво е „чалга“, трябва да бъде дефинирано във всеки себеуважаващ се труд, та за целите на изложението следва определението, грабнато набързо от Уикипедия – музикален стил, който съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии.
Чалгата успява да получи огромна популярност едва след падането на комунистическия режим, тъй като първичните нейни форми са се е считали за анти линията на партията, че дори слушането ѝ вероятно е добивало дисидентски оттенък. През 90-те години вече няма идеологически забрани и тя процъфтява.
Естествено, това се случва на фона на развитието на новите пазарни отношения. Промяната е повсеместна, навлизат стоки от Западна Европа, в България, къде легално, къде нелегално, тече създаването на частна инициатива, оформят се групировки и т.н. Всеки иска да припечели, а и да удари келепира.
Едновременно с разкрепостяването на нравите се случва разграбването на държавата и провалът на икономиката. На българина му се пее и пие, но предвид фона, на който това се случва, тематиката клони именно около парите и икономическата ситуация. Учудващата симбиоза е факт, може би, единствено през периода на Прехода.
Чалгата, като изразител на обществената воля, става музикалният стил, който да опише културните и икономическите реалии по това време. Или иначе казано – тя е летопис на нравите, стопанска история на България.
Основната част на моето изложение ще бъде директната работа с текст. В следващите редове ще бъдат разгледани няколко култови чалга песни (подбрани с помощта на моята благодетелка Мария Куманова), в които най-ясно може да се види българската действителност.
Започвам с излязлата през 1996 г. песен „Левовете в марки“ на Сашка Васева. В този период от българската история Жан Виденов е на власт, инфлацията започва да расте неограничено, при което текстът на песента я отразява по следния начин:
Левовете в марки сменям аз,
вино, за да пия в този час,
доларите стават, левовете – не,
аз ш’се напия в долари поне.
Разбира се, цените постоянно растат, което означава, че стойността на лева пада, валутният курс се увеличава – котировките се сменят. Левът се обезценява – неговата покупателна способност буквално изчезва. Единственият начин да се запази стойността, която парите са имали, е да бъдат обменени в чужда валута – или в материални активи, като например злато. За да се осъществи напиването, ще се наложи парите да бъдат предварително обменени, тъй като не е ясно каква ще бъде цената на виното в следващите дни – един доста предвидлив икономически ход от страна на Сашка.
В песента също така може да се търси и мотивът за липсата на социалната роля на държавата – предвид тежкото положение, в което се намира, тя няма как да изпълнява зададения дори от самата Конституция модел. Това в песента е изразено чрез „стана страшно, стана мрачно, нямаш ли пари“. Ако държавата провеждаше достатъчно широка социална политика, бедните нямаше да тънат в мрак, но уви.
През същата година излиза друга ясно разпознаваема песен – „Change”, по –известна като „Бял мерцедес“ на Нелина. В центъра на песента, разбира се, е прословутата кола – Мерцедес, която се оказва най-отличителната марка западни автомобили, намерила своето място в още песни от списъка. Мерцедесът се е превърнал в символ на просперитет за българина и е ясно, че който кара Мерцедес, той е заможен. Тук лирическата героиня доказва своята вярност към истинската любов, защото не „разменя любов за коли“ – имайки предвид баровеца, който се опитва да я спечели със своята скъпа кола. Интерес представлява следният фрагмент, който пряко кореспондира с казаното по-горе – очевидно Нелина също проповядва финансов разум, пък макар и да не е имала съвсем същия късмет при обмяната като Сашка:
Във чейндж бюрото изпрати ме мама,
да си закупя долар зелен,
но в чейндж бюрото долари няма,
долари няма, но срещнах ерген.
Друга песен, посветена пряко на Мерцедеса, е „100 Мерцедеса“ на Цветелина, в която тематиката е по-скоро лично-драматична, описвайки историята на лирическата героиня. Същевременно, тук отново ясно е показана ролята на въпросната марка автомобили като пряк символ на богатство и се потвърждава култовия статус, който те имат през Българския преход.
Без да достига до по-сериозни икономически заключения, тематиката за парите и тяхното значение в живота ни е продължена от песента „Мъни, мъни“ на Кондьо. Фактът, че заглавието е на английски, вероятно препраща към приемането на долара като силната парична единица. В текста се включва вечната максима „имаш ли парички – обичан си от всички“, върху която просто няма какво да се коментира.
Значението на парите се появява и в песента „Зелено“ на Ина – директна препратка към долара, в която лирическата героиня търси своя „чичко-паричко“ и ще се задоволи единствено, ако той притежава зелени банкноти.
Източването на държавни средства също не е подминато от чалгата. Вариантите и схемите за това са предостатъчно и се осъществяват от българските политици, които облагодетелстват частните си интереси, биват свързвани с крупни (нелегални) бизнеси и прочие. Почти легендарна е историята за куфарчетата с пари, раздадени от Луканов, чрез които се сформират групировките. Проблемът не е решен и до днес, макар и да няма този гангстерски привкус на Прехода.
Вероятно най-синтезирано, тази действителност е предадена от песента на Симпатяги – „За милиони няма закони“, чийто припев гласи следното:
За милиони няма закони,
за кокошка няма прошка.
Кокошкаря няма как,
ще лежи в затвора пак!
Българинът не вярва в правосъдието – тези, които източват средства, са недосегаеми, върху тях е опънат чадър – все факти от действителността, които не са променени и до днес. Който има парите да си осигури помилването, той ще ги използва. Престъпленията от бедност обаче ще бъдат наказани. Текстът на песента може да бъде разглеждан като своеобразен призив за социален бунт срещу недъзите в обществото и справянето с бедността. Може да се направи и изводът, че адекватната съдебна система би могла да разреши тези проблеми – тя обаче остана половинчато реформирана и дори се стигна до протести 17 години по-късно след излизането на тази песен през 1998 г.
Трябва да бъде отбелязано, че образът на Мерцедеса отново се появява в тази песен – „Имаш ли си Мерцедес / всеки те зачита днес.“
Прословутата корупция, която се разпростира по митниците, е възпята в песента на Лия – „Митничарю“ –
Дай му, дай му 200 марки,
Че и той човек е дъще.
Хем да има за цигарки,
Хем да построи и къща.
Обикновеният търговец е принуден да плати, за да може да влезе на територията на България. Не става ясно дали стоката, която се превозва според текста, е контрабандна или не. Въпросът е, че едва след като даде определената сума, лирическата героиня влиза в страната. Многопластова е гледната точка на българина към корупцията – независимо, че тя го ограбва и той недоволства срещу това, на драго сърце би дал подкуп, стига с това да постигне своите цели, че дори и изпитва известна завист към онези, които се облагодетелстват.
Друга песен, описваща дребните мошеничества и шмекерджийства на българските търговци, които търсят начини да укрият приходи, е „Касов апарат“ на Жоро Любимеца. Тя включва следните редове „Чукни си стока, чукни за три / после продай я за четири“.
Изключително знакова и с разнообразни референции е песента на Петра – „Хищна хиена“, с която ще завърша своя анализ. Във въпросната песен се показва преплитането на сферите бизнес и политика. Лирическата героиня преминава през трансформация в рамките на текста, който обяснява нейната драматична история.
Уморена изтощена гладна хиена,
във парламента влизам аз.
Ще говоря с бизнесмена – Жоржи шоумена,
че бизнес дама ставам аз.
За да бъдеш сериозен бизнесмен ти трябва политическа шапка. Ясно е – нужно е създаването на лоби в парламента, измолването на покровителство. Та кой крупен бизнес ще просъществува достатъчно, ако не е намесен и политически интерес? Препратката към Жорж Ганчев, председател на Български бизнес блок, е видима.
Дамата претърпява вътрешна промяна и се решава на своето лично въздигане – всъщност това е една оптимистична история за борбеност и продуктивност. След като бива измамена, тъй като са ѝ били обещани „палати“ но е получила „само кревати“, тя е успяла да намери сили да се пребори и да направи своите опити за пробиване в бизнеса. Тук, чисто идеологически, песента отпраща към американския капитализъм и американската мечта, тъй като от „натъкмена бойно пременена / без пукнат грош във джоба аз“ в края на песента достига до „със валута въоръжена,/че бизнес дама станах аз!“. Песента доказва, че с воля и политически приятелства се успява у нас.
Това, разбира се, далеч не са всички примери – със сигурност могат да бъдат посочени още знакови песни. С времето обаче тази отразяваща икономическата действителност функция на чалгата се загубва – дали поради своеобразното нормализиране на някои от аспектите, дали поради желанието за модернизиране на стила и заявката, че той е поп-фолк, дали поради простото изчерпване на тази специфична ниша. За този конкретен период обаче, чалгата остава значим източник за нравите и премеждията на българина.
