След „Написано в сянка”, излязъл у нас миналата година, с удоволствие държим в ръце последния преведен роман на български (от Петя Петкова) на Дейвид Мичъл. „Часовници от кости” излиза с логото на издателство „Прозорец” и се устремява към читателите, които вече няколко години тръпнат от нетърпение да се докоснат до поредното блестящо повествование на британеца.
В главната роля тук е Холи Сайкс. Срещаме се с нея за първи път в средата на 1984 година, когато виждаме света през нейните очи – поглед на тийнейджър, който търси себе си и се бунтува срещу повелите на семейството, вярва в любовта, но скоро ще преживее първите големи предателства от близки хора, първото предадено доверие, разбито сърце и нож в гърба от близък приятел… И това далеч не е всичко най-лошо, което ще се случи на Холи в ранната й младост. Тя ще изгуби скъп човек. И ще се сблъска със свръхестествени сили, които витаят в света на обикновените хора…
През 1991, 2004, 2014 и 2025 година отново се срещаме с Холи – в различни етапи от живота й различни герои ни представят епизоди от израстването й като личност, като жена, майка, писателка и пациентка с тежки здравословни проблеми. Нишката на живота й се вплита с нишките от житейския път на много хора и оставя своя следа. Но неусетно Холи се оказва въвлечена във вековната, вечната битка, която се води между Добро и Зло. За безсмъртие ще се борят същества, които гледат на хората като на тиктакащи часовници от кости, защото според тях ние, хората, няма как да избягаме от тленността, крехки сме и уязвими, а смъртта е единственото сигурно нещо, към което вървим с всяка стъпка. Срещу тях ще се противопоставят духове, натрупали десетки прераждания и опит зад гърба си, които искат да съхранят човешкото такова, каквото е…
През 2043 година пак сме в компанията на Холи и отново виждаме света през нейните очи, но бъдещето не изглежда обещаващо за човешката цивилизация. Макар и мнозина да не знаят за битката, която се води в невидимите пластове от реалността между Доброто и Злото, човечеството е поставило стабилни основни за своето самоунищожение. Холи вече е баба, на плещите й лежи отговорността за две малки деца, останали без родители, в дни, в които изобилието от хранителни ресурси и познатите ни днес удобства са просто мираж, а заплахи дебнат всеки миг от всеки ъгъл… Като мрачно предсказание звучи тази част, излязла изпод перото на Дейвид Мичъл. Като предупреждение, което да стресне нас, моето поколение днес, за да не допуснем да се превърне в истина, защото всичко зависи от нас – от изборите, които правим тук и сега, а ако не мислим каква е цената за нашия комфорт, можем да се превърнем в причината за болката и страданието на децата и внуците си…
Дейвид Мичъл фино извайва своята Вселена, в която заживява пъстрата палитра от герои, за които разказва със завиден майсторлък. „Часовници от кости” е поредното доказателство. Една епична книга за човешкото – за болките и радостите, за любовта, която ни свързва с другите, за болката, която ни кара да се затворим в себе си, за жертвите и саможертвата, за смисъла, който влагаме във всеки ден и за битките, които водим, за да бъдем тези, които сме, както и за битките, които ни превръщат в тези, които сме всъщност…
