Човекът и природата: какво е да си част от Беглика Фест 2019

От работа – вкъщи. Ядеш, спиш и после пак. Преглеждаш си известията на телефона, докато седиш на поредния светофар. А на теб всъщност ти се гледат звезди. Не, не такива, които ходят по къщите в Нови Хан и се правят за много важни, белким ги нарекат “VIP”. Не, ти искаш да видиш истински звезди – такива, дето светят. Искаш да си на място, където няма телефони, защото няма и обхват. На място, където не се вижда светещият телевизор на съседа и не се чува как две гаджета се карат. Ами, така кажи – друго си е да отидеш на фестивала в Беглика, където човекът и природата стават приятели и се усмихват един на друг поне за 4 дена.

Мястото

Както всяка година, Беглика Фест беше организиран в защитената местност Батлъбоаз, разположена до язовира Голям Беглик. Едно огромно, тихо и зелено място, където е лесно да се изгубите в безвремието. А дали можете да се изгубите по пътя? Не, ще ви бъде малко трудно, защото няма как да не видите красиво изрисуваните табели по него.

Не се плашете, ако преминете покрай табелата, оказваща последните 4 км към фестивала и осъзнаете, че карате вече доста време. Този участък от пътя е изцяло “off-road” и отнема приблизително 30 минути, за да го преминете с кола. Ще знаете, че наближавате като започнете да виждате палатките край пътя или езерото. Няма как да объркате мястото с друго, защото на входа ще забележите и огромното знаме.

Нещо ново за тазгодишния фестивал беше набирането на чуждестранни доброволци. Няколко момичета, които говорят английски или испански език, бяха посветили времето си в това да помагат за паркирането и да упътват хората за посоките.

Вярно е, че повечето хора предпочитат да дойдат с колите си. Но може вашата градска кола да не е пригодена за такива планински условия или пък изобщо да не искате да карате кола. И организаторите на Беглика Фест са напълно съгласни с това. По тази причина, те бяха осъществили ходенето до там с автобус. Тук можете да видите как, кога и за колко пари хората се предвиждаха от София или Пазарджик до Беглика, както и обратно.

Внимание! Предупреждаваме ви, че веднъж пристигнете ли, няма да искате да си тръгнете от местността.

Храната

Храната, която се предлагаше, беше разнообразна така че да има за всеки тип човек – вегетарианска, веганска, както и за месоядни. За тези, които обичат боб, имаше цял щанд, наречен “Бобарница”. Там можеше да си поръчаш едно от трите ястия: боб чорба, боб яхния или бобена салата. На фестивала също имаше щанд “Мекици и пуканки”, а кой не е ял мекици на село за следобедна закуска като малък. Сега ще можете да хапнете (поне) една и то, седнали до брега на язовира.

Едно от любимите места на всички беше пицарията, на чийто покрив има построена детска площадка. Със сигурност изглежда атрактивно, а докато чакате пицата си да се изпече в пещта, можете да отидете и вие да се пуснете по пързалката.

Също така се предлагаше “веге кюфте” за левче за обяд или веган закуска с киноа със соево мляко. А за пиене – домашна лимонада с бъз, кафе или мурсалски чай. Едно интересно нещо на тазгодишния фестивал беше инициативата за опазване на околната среда, премахвайки пластмасата от малките хранителни щандчета. Например, ако искате да си поръчате напитка, ще трябва да дадете своя чаша от вкъщи или да си вземете канче под наем срещу депозит от 3 лв.

Трябва да призная, че и тук важи приказката “няма безплатен обяд”, а даже и закуска и вечеря. Въпреки закупения билет на входа, той не включваше безплатна храна или напитка.

Кътовете

Едни от най-главните акценти на фестивала са, разбира се, различните кътчета, които бяха създадени за посетителите на Беглика Фест. Кътчетата бяха “Детски кът”, “Форум Заедност”, “Програма на открито”, “Към корена”, “Зелена сцена”, “Експресивна сцена”, “Циркова сцена” и кътче “ДоРая”. За съжаление няма как да отидете на всички организирани мероприятия, защото всички те са по едно и също време.

!Съвет: за да не изпуснете някое занимание, ви съветваме да си набележите какво искате да посетите предварително.

Детски кът

Хубаво е, че беше организиран специален кът за занимания с деца, тъй като голяма част от посетителите на фестивала бяха малчугани. Един от уъркшоповете беше “Работилницата за тъкачество”. Там децата се учеха как се тъче на стан и след това изпробваха своите умения на картонче.

Беше организиран и семинар с ролеви игри за укрепването на връзката между родителя и детето. Водачът на групата, Лидия Кулева, която бяга от етикети и определя себе си като творец, каза: “За мен, отвъд ролите, връзката родител и дете е едно партньорство”.

Форум Заедност

Тук, в този кът, заниманията бяха далеч по-различни. Например, един от организираните семинари се казваше “Иновативен мениджмънт и самоуправление в традиционните компании”. Той беше организиран от Stoos Network Bulgaria.

Програма на открито

Тук се организираха предимно групови занимания, които се фокусираха върху връзката на човека с природата. Една от терапиите беше звуколечебницата с пеещи съдове и гонг. За нея ни разказа Анна Желязкова от клуб “Заедно”, гр. Варна.

Тя сподели, че тайната на този вид терапия се крие във вибрациите от звука, които се създават при удара на съдовете. Тези вибрации възстановяват тялото и ума. Анна каза, че всеки път терапиите имат тема, върху която се концентрират. Една от тях, върху която групата на Беглика работи, е вината. Анна споделя, че по този начин хората се изчистват и стават по-сензитивни на мускулно ниво. Този вид терапия е полезна също и за проблеми със съня, както и за деца със съкратени мускули.

Експресивна сцена

За хората, които се определят като екстроверти или пък се възхищават на екстроверти, щеше да е интересно да видят playback театъра или как акробати изпълняват различни номера на цирковата сцена.

Островът на тишинавтите

Една от най-големите атракции на фестивала беше духовното преживяване “Островът на тишинавтите”. Приключението започва на брега на язовира. Качваш се на една лодка с 4 други души и заедно минавате през различни спирки. На всяка от тях ви чака различен актьор с различна задача, която вие трябва да изпълните. А, забравихме да споменем най-важното условие на играта – не можеш да казваш нито дума!

Пригответе кесията с пари, защото билетът струва 40 лв., а местата са ограничени и се запазват предварително.

Търговски кът

Друг кът на фестивал беше посветен на различни продукти, които се продават. Можеше да си купиш както билкови масла, така и домашно сладко. Едно от нещата, които със сигурност ще заинтригуват всички планинари, беше преносима ракетна печка. Имаше различни размери, като всяка от тях може да се побере в раницата ви, защото те са сглобяеми. А най-голямото удобство, което ни спечели, е, че най-малката на размери печка се запалва от клечки и шишарки.

Представители на организацията “Зелени Балкани” също бяха част от Беглика фест. Те разказваха с истински ентусиазъм за инициативата си да възвърнат изчезналите видове лешояди. От всеки закупен продукт 30% отиват за благотворителната кауза. На същото това кътче, малки и големи можеха да се научат да правят къщичка за пойни птички.

Други

Освен всичко това, имаше и различни допълнителни занимания, които можете да споделите. Например, да се спуснете по трамвайна линия над язовира.

Или пък да пояздите магаре.

А защо не и да отидете на лечебен масаж? Само че тези неща също не влизат в цената на билета.

Ти си програмата

Имаше момент, в който и вие да изгреете в програмата. Беше поставено специално кътче, обозначено за вашите идеи. Ако имате кауза, в която вярвате ще можете да я осъществите. Единственото, което трябваше да се направи, е да напишете името и часа на занятието в свободния диапазон време.

Както виждате, организаторите на фестивала не залагат на обща тематика, а вместо това има различни кътове за хора с различни интереси – от бизнес икономика до звукотерапия с гонг.

Съвет, който бихме дали при организирането на Беглика 2020, е раздаването на програма на входа на фестивала, карта за местоположението на различните сцени, както и обявяване на всеослушание на промените, които се случват в движение.

Хората

Повечето ентузиасти, които посетиха Беглика Фест 2019, бяха семейства. Някои семейства се състояха от родители с деца, други от приятелска компания, а трети – от хора с кучета. Макар и Мечо Пух да казва: “Колкото повече, толкова повече”, беше приятно, че не беше пренаселено с твърде много хора. Всеки се беше настанил на палатка, но ако имате каравана или кампер, там е мястото, където ще влезе в употреба.

Хората се чувстваха освободени, а някои дори ходеха боси. Други бяха облечени в народни носии, а трети бяха стилно облечени. Децата си играеха и тичаха из цялото пространство.

Докато си пиехме домашната лимонада, срещнахме Христо. Той беше дошъл с приятелката си и огромен санбернар. Те споделиха, че са редовни посетители на фестивала и идват всяка година. Попитахме ги защо обичат да го посещават, а те казаха, че обичат да дават шанс по няколко пъти, особено на такова красиво място. Христо ни каза, че му липсват някои от уъркшоповете от предишни години.

“Сега няма каяци, а преди имаше. Ей тука във водата. Имаше и триатлон, даже. Преди имаше и повече уъркшопове за различни занаяти. Например за правене на хляб”.

Христо сподели, че посетителите на фестивала предимно идвали, за да се отдадат на отдих. А ако е имало хора, които посрещали изгревите всяка вечер, то те не си пречели един на друг с останалите.

Можете да разгледате сайта на Беглика Хородея.

До следващата година. Чакаме ви на язовира!

---