Един на пръв поглед напълно обикновен, предзимен ден. Полумъглив – като разбирането ни за живота. Влажен – като влагата в очите ни, избила от безпомощност… и някак ведър – като надеждата, която ни дава сили да продължим.
По това време на годината денят неусетно се превръща във вечер – все така влажна, но обнадеждена от редовен транспорт в посока гара“Подуене“- място, противоречиво като самия живот, извеждащо ни от шумния град и същевременно въвеждащо ни в самото му сърце, намерило сили да тупти чрез изкуството.
По прекия път към Театрална работилница „Сфумато“ стреснато забързвам крачка, смутена от протяжния вик на някакъв луд, идващ от тъмното,з а да бъде чут и ако може да бъде разбран. Закъсняла съм! Удобните места вече са заети. Услужливо подпряните на стълбите възглавници ми дават възможност да се настаня подготвена зимно и настроена приказно!
Сцената е семпла и всичко е преобладаващо бяло, ъгловато, модулно, подвижно и функционално приспособено за динамиката на действието. Актьорите и те в бяло, не толкова външно изразителни и някак застинали, дали шанс на шекспировите рими да ни хвърлят в бушуващото море от низши страсти и безумни подозрения, довели до несправедливи присъди от позицията на силата и предизвикали душевни страдания, непосилни за един детски живот! Наистина, зимно-смразяващи последствия от вилнееща лудост, непримирима и пред оракулските предсказания! Постепенно мъглата от недоразумения се разсейва от непризнат, но съхранен от добрите сили живот, оцелял, за да превърне кошмара в надежда. Да осветли помраченото и да събуди приспаната от тщеславие и краен егоизъм съвест!
Спектакълът ме изпраща с надежда за втори шанс и настоятелно отекващата в мен дума“съвест“.
Съвестта е нещо, за което трябва да сме добре подготвена среда още от самото ни раждане. Смисленото ни живеене ще предпоставя нейното развитие, а честите ни срещи с изкуството ще осигуряват нейната будност. Изводи, които направих за себе си в тази предзимна вечер – тъмна, но някак ясна, влажна, но облекчена от оракулската подкрепа на театъра и ведра, защото всичко това ни дава надежда!
Извлечено от: „Зимна приказка“ на Шекспир и Театрална работилница „Сфумато“ чрез Маргарита Младенова – адаптация и постановка и актьорите: Цветан Алексиев, Христо Петков, Елена Димитрова, Маргита Гошева, Сава Драгунчев, Явор Бахаров, Бойко Кръстанов, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Марк Делчев.
Автор: Биляна Огнянова
