Май месец предразполага да правиш експерименти със себе си. Помисли си само – има ли по-подходящо време да се търсиш и опознаваш от топлите вечери с бира в ръка и напрежение, останало в светлата част от денонощието. За мен поне – няма.
А когато освободиш съзнанието си от тъпотиите, с които го обременяваш ежесекундно, и го оставиш за малко да се поразходи в своята собствена посока, стигаш до очарователни усещания.
Останал сам със себе си, ако се вслушаш добре… шшш… чуваш тишината. Чу ли? Шшш – чуваш я така. Можеш да потънеш в нея и да я последваш. Към спокойствието и мечтанията, които тя носи. Нали знаеш – в тишината се раждат надежди и сънища, звезди и желания. Щастливец си, ако успяваш да я чуеш, да я усетиш.
Имам една любима игра. Различното при нея е, че можеш да я играеш от малък и с времето не ти омръзва. Напротив – става по-интересна. Не е трудна. И е такава – помисли си и ми кажи любимата си дума. Хм… или пък не е чак толкова лесна, а?
И за да е честно, аз съм първа, защото имах малко повечко време да помисля. Шепот. Ето тази е моята. И само той бих позволила да наруши тишината ми.
Шепна нещо в ухото ти.. и само в тишината можеш да го чуеш.
Само в тишината можеш да го почувстваш – да започне като топъл дъх и да пропълзи по цялото ти тяло.
Да промени пулса ти…
Да те разтърси…
Да те накара да кажеш нещо…
Да направиш нещо…
Или да те остави безмълвен…
И безсилен.
Шепна нещо в ухото ти…
