Автор: Rocket Rackoon
Spy („Шпиони“) е актуалният филм на режисьора и сценарист Пол Фейг, известен със заглавия като Bridesmaids (“Шаферки“) и Heat („Нежна полиция“). Лентата разказва историята на анализатора в ЦРУ Сюзън Купър (Мелиса Маккарти), която е принудена да се заеме с много сериозна полева задача. Това се налага, след като водещият шпионин на Управлението Брадли Файн (Джъд Лоу) е заловен и убит.
Да започнем от там, че „Шпиони“ работи изключително добре като сатира на класическите шпионски филми (например в момента, в който Файн застрелва главния заподозрян заради… сезонна алергия). Освен това филмът е напълно наясно със себе си и определено не се опитва да бъде нищо по-сериозно.
Тук вероятно съм длъжен да направя едно важно уточнение – ако не сте привърженици на стила и хумора на режисьора-сценарист Фейг и главната звезда Мелиса Маккарти, филмът вероятно няма да ви хареса. Подобно е положението и ако не ви допада традиционният образ, изигран от позакръглена актриса, която ръси цинизми наляво и надясно. В противен случай съм почти убеден, че ще си прекарате доста добре.
Специално внимание заслужават двама от изключително стабилния актьорски състав – Джейсън Стейтъм (в ролята на цапнатия през устата „супершпионин“ Рик Форд) и Роуз Бърн (в ролята на главния злодей Райна Боянова).
Британската екшън звезда определено блести с нещо, което аз лично досега не си спомням да съм наблюдавал при него – невероятни комедийни тайминг и усет. Форд сякаш е всички образи, изиграни от Стейтъм, само че не е особено умен и говори изключително бързо. Същевременно австралийската актриса „дъвче декори наляво и надясно“ (ако позволите да използвам директния превод на английския израз chews the scenery, най-общо означаващ, че играе прекалено драматично) с високите си токчета, физиономия, която сякаш крещи „Аз съм по-добра от теб“, и безумна прическа. Вероятно едни от най-любимите ми моменти бяха размените на „любезности“ на изключително висока скорост между Райна Боянова и цапнатата през устата героиня на Маккарти.

Британската екшън звезда Джейсън Стейтъм блести с нови качества в „Шпиони“ – невероятни комедийни тайминг и усет.
Актьорската игра е на доста добро ниво. Всички са „наясно с вица“ и зад привидно сериозните си физиономии се смеят с глас. Въпреки това, когато се налага, главните действащи лица показват сериозни заложби и в областта на драмата. Тук за пореден път отбелязвам само и единствено похвала за Мелиса Маккарти, която ако отговаряше повече на глупавите стеротипи за строен външен вид, наложени включително и от Холивуд, най-вероятно щеше да получи далеч по-голямо признание. Въпреки това, човек не може да не оцени изключителната й енергия на екрана в тази лента.
За да завърша темата с актьорите, трябва да спомена и малките роли на Алисън Джийни (в ролята на заместник-шефа на ЦРУ Илейн Крокър) и Боби Канавале (нещо като „втория по старшинство“ във филма злодей – Серджо Де Лука). И двамата се справят чудесно с малкото си екранно време, особено Джийни, която определено „краде“ сцените, в които е.
Друго нещо, което ми допадна, беше липсата на излишно много „срамни сцени“ с участието на героинята на Маккарти. Освен това вицовете за „дебели“ бяха сведени до минимум. Същевременно на много места просто се усеща как актрисата е импровизирала немалка част от екранните обиди. В един момент лично за мен тези сцени започнаха леко да се повтарят и да усещам, че сякаш хуморът „остарява“. Тези мисли обаче бяха доста бързо оставени на заден план от някоя дивотия, която се случваше бързо-бързо.

Размяната на реплики между Сюзън Купър (Мелиса Маккарти) и Райна Боянова (Роуз Бърн) е запомнящ се акцент в „Шпиони“
И все пак, ако нищо от казаното дотук не ви е хванало вниманието – ето го и големият момент. Филмът на няколко места споменава и дори се „развива“ в България (в кавички, защото не съм убеден, че сцените бяха заснети на наша територия). Освен това Райна Боянова е българка, която очевидно не е останала с прекрасни впечатления от страната ни.

„Шпиони“ е сатира на класическите шпионски филми. Той е напълно наясно със себе си и определено не се опитва да бъде нищо по-сериозно…
В заключение – Фейг определено се е справил доста добре в последната си „тренировка“ преди големия изпит догодина – новия прочит на Ghostbusters („Ловци на духове“) с изцяло женски екип. След „Шпиони“ някак очакванията ми се вдигнаха с няколко идеи. Най-малкото заради чудесната режисура и история, която дотолкова те увлича, че те кара да пренебрегнеш малките моменти, в които нещата започват да куцат.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още интересни мнения за филми, музика и книги, завладяващи истории за света около нас и още нещо…