Един от най-търсените немскоезични драматурзи Щефан Фьогел бе гост на Театър „София”, за да проследи как на българска сцена се изпълва с живот пиесата му „Алонсо”. В тази връзка театърът организира среща-разговор с автора на 14 март, в която се включиха и екипът, който стои зад спектакъла, издателите на Фьогел в България от „Black Flamingo Publishing”, както и Анета Генкова, Pеферент по култура, образование и връзки с медиите в Австрийското посолство в България, която беше преводач на събитието.
Разговорът откри директорът на Театър „София” – Ириней Константинов, който изпълнява и една от ролите в „Алонсо”. Той сподели каква е била мотивацията да се спрат на текста на „Алонсо” и да го поставят на своята сцена. Първоначалният замисъл е бил пиесата да бъде част от проект, който се обединява под шапката „Вечери на изневерите в Театър „София”” и да се изпълнява паралелно в две последователни вечери с друга пиеса на същата тематика. Следващата им мисъл е била да направят тематичен подбор на пиеси от няколко държави, свързани с Председателството на Съвета на ЕС, но и тази идея отпада. Австрийското посолство в България приема присърце възможността творбата на талантливия Фьогел да бъде част от афиша на театъра и застава зад идеята като морална и финансова опора. За да може „Алонсо” да изгрее самостоятелно – с всичките си качества на добра комедия – на голямата сцена в театъра. Бонус за спектакъла е, че е подходящ за момента, в който на Театър „София” му предстои онзи катаклизъм, наречен ремонт, и „Алонсо” ще има шанса да пътува и да гостува из много сцени на театри в България.
Щефан Фьогел беше усмихнат, приветлив и словоохотлив събеседник, който с готовност отговаряше на въпросите на студенти и журналисти от публиката. Откровено говори за себе си и за своя творчески и професионален път.
Щефан пише повече от 20 години. Започва като на шега – с кратки кабаретни текстове, писани съвместно със сестра му, която по това време играе на сцена. По-късно осъзнава, че този процес му носи удоволствие и създава първата си цялостна пиеса – „Спечелената партия”. Като автор подхожда със съмнения в началото на всеки проект, чудейки се дали избраната тема ще развълнува хората, но се стреми да се забавлява през цялото време, през което пише, давайки си сметка, че сам си е първият зрител. Когато пиесата е завършена, споделя авторът, тя вече не му принадлежи и сама поема по собствения си път. Фьогел посещава театрите, в които се играят негови текстове, за да наблюдава какво се връща към него като емоция, но не страда, ако на сцената не може да се пресъздаде онова, което е било в ума му по време на творческия процес, тъй като това е почти невъзможно. Освен за театър, Щефан пише и за кино. Но докато в киното, когато един филм е заснет, няма как да се промени, то в театъра всеки път всичко е различно.
Драматургът сподели, че никога при започването на нова пиеса не мисли за това какво точно да напише, не мисли за посланието, което иска да отправи. По-скоро се пита как той би реагирал на дадената ситуация. Започва с идея, с това, което го е накарало да се замисли и да създаде история… Например при „Алонсо” провокацията е била, когато открива, че в театъра два субекта не могат да бъдат на сцена, тъй като е много трудно и не биха се справили със спазването на театралните правила – това са животно и дете. Но какво би било, ако има все пак животно, което движи действието? А за най-новата му пиеса „Бъбрекът” идеята го връхлита, когато чува новината, че Федералният президент на Германия е дарил бъбрек на жена си. Щефан се запитва дали сам е способен на подобно деяние. Обръща се със същия въпрос и към съпругата си. След това – от любопитство – разпитва и свои приятели. Отговорите са различни, но това му помага да събере материала за бъдещата си творба. Останалото – споделя драматургът – е занаят. А такива сериозни теми са много подходящи за една комедия.
Запитан дали забавлението на автора е основата на успеха на пиесите му, Щефан отвърна, че не се чувства като някой, различен от хората в публиката, че не си мисли, че заема по-висока позиция от тях, напротив – възприема действието по същия начин. Дори веднъж си е направил експеримент. Записал се е сам с телефона си докато пише. Изглеждайки записа по-късно, открива, че е същински шизофреник – ту се смее, ту е сериозен, ту се замисля, тоест – играе сам всяка роля в момента на писане, а винаги си е представял, че изглежда доста спокоен в такъв момент. Но всичко това го забавлява, а когато се забавляваш, не усещаш как минава времето.
На моя въпрос кое за него е по-важно: идеята, творческия процес на нейното създаване или отношението на публиката, която среща в различни точки на света, Щефан Фьогел се усмихна и ми отговори, че за него никога мнението на другите за това, което е написал, не е от значение: „Докато пиша, се забавлявам. Това е най- важното. После не ме интересува кой какво ще каже за това, което съм написал…“ Сподели, че до момента има пет пиеси, които никога не са се играли на сцена. Ако го погледнем така – това са около година и половина вложено време, което може да се сметне за загубено. „Но истината е, че през това време аз съм се забавлявал, така че на мен това ми е достатъчно…”
За мен беше удоволствие да срещна Щефан Фьогел – приятен, откровен и лишен от снобското отношение към света, което понякога хората на словото придобиват, не знам и аз защо. Тръгнах си от срещата с приятно чувство, с много заряд и усмивка. А в съвременния свят, в който живеем, това са безценни дарове.
Подарете си няколко вечери в компанията на заразителните комедии на Щефан Фьогел. Ако не ви се излиза от вкъщи, имате шанс да се потопите в преведените и издадени на български език от издателство „Black Flamingo Publishing” негови сборници с пиеси – „Bella Donna“ (2013) (включва пиесите „Сладко пеят звънчетата“, „Bella Donna“, „Двойка-четворка-Sex“, „Артър & Клер“, Приятелски мач), „Заболяването Фейсбук“ (2014), „Алонсо“ (2015), „Всяка първа сряда“ (2016), както и най-новата пиеса на Щефан Фьогел – „Бъбрекът“ (2017).
