Яна и Георги са търсачи и откриватели, влюбени са в живота, пътуването и един в друг. А красивата им любов ги превръща във вдъхновение за всеки, който се докосне до тях, дори и виртуално, „разлиствайки“ Red Sneakers и прелитайки над интересните дестинации и истории, споделени там.
Пътуването е любов, а любовта е пътешествие – през градове, държави, континенти, чувства, мигове щастие, усмивки, топлина, ритъм на сърце. През спомени и нови планове. През картата на живота и пътуването ни към самите нас.
Благодаря на Яна и Георги, че ми позволиха да усетя емоцията им и с огромно удоволствие ви оставям в тяхната компания – с ентусиазма им за пътешествия, с любовта в думите им и с червените им кецове, стегнати за път.
Здравейте! Разкажете накратко за себе си и любовта си към пътуването.
Яна: Ние сме Яна и Георги. Срещнахме се на слънчевото седене през юни. Не се познавахме, но смехът ни събра. Запознахме се в пътуване и сами орисахме любовта да събира багажа ни в един сак. Нашата среща започна с обичайното „Здравей, Яна“ и „Здравей, Георги“, за да продължи необикновено, честно и красиво. Имахме смелостта да си разкажем един за друг. Смехът в първото пътуване (на лятното слънцестоене) беше врата между нас. Широко отворена. Забавлявахме се. И ако тогава тръгнахме от т. А (Варна) до т. Б (Бегликташ), сега споделяме всичките си пътища от понеделник до неделя. Ние сме двойка – всеки от нас в своите ранни 40, със свободни професии и с избора да делим време между работа и път в съвършено гъвкав режим. Аз създавам съдържание за публичност и реклама, а Георги работи със същото съдържание в онлайн среда и го оптимизира за търсене. „Red Sneakers“ е наша история, но и разказ как работим заедно. Аз подготвям публикациите, Георги се грижи за уеб дизайна и позиционирането. И двамата обичаме да снимаме, често виждаме един и същ детайл в сърцето на кадъра. Всъщност ние изработваме мечти. Работим сърцато. И сме луди за пътуване.
Георги: Пътуването е начин да открием себе си в делничния живот, бита и културата на други страни. Начинът, по който поставяме себе си в различна среда, ни дава истинкото пътуване вътре в нас. Това е безценно.
Кога и как се роди идеята за Red Sneakers?
Яна: Някъде около коледните празници. Една сутрин Георги ме събуди със загадъчна усмивка и ми каза „Купих Red Sneakers“. Той знае колко обичам да разказвам истории. Така и ме намери, прочитайки моя емоция от фестивал, в който скачах на въже и с чували като дете с децата. А иначе идеята има и буквален прочит в двата ни чифта кецки, с които през август 2018-та тръгнахме на обиколка в Родопите. Без магистрали, без граници в точно време. Тогава Георги явно беше решил да ми върне енергията като ме заведе на всички тракийски светилища.
Георги: Идеята на Red Sneakers изразява спонтaнността, с която двамата с Яна обикваме проектите си. Както наши лични, така и на наши клиенти. Посвещаваме им се с чист ум, развълнувано сърце и свободата да бъдем себе си. Нямаме ли душа за нещо, значи не е нашето. Така че, да… Възникна спонтанно, както първата ни среща. Поканих Яна, без да я познавам физически, а в същото време, когато я видях, помислих си „Винаги съм я познавал“. Всеки ден се радвам и на нейната спонтанност, иначе как би дошла с мен на среднощно пътуване (към Слънцето на Бегликташ).
Яна: Да, тогава и аз разбрах… Познавах вече това момче. Само усмивката му дори ми подсказа, че с него мога да обиколя света. Тогава нямах кецки. Нито бели, нито сини, нито червени.
А защо червени кецове?
Георги: Защото са ярки като нас. Защото червеното е живот в страст. Кецки, защото са обувка с удобство и са за хора с широко усещане за света. Слагаш ги за секунда и вече си на пътя.
Яна: Аз признавам, че не обичах много червения цвят преди да срещна Георги. Сега червеното ми е като нон-стоп наричане за обич.
Какво ви дава работата по проекта?
Яна: Не мога да определя „Червените кецки“ като проект. Проектът има цел, стратегия, начало, край. А ние сме му дали само история. Нашата история за любов. Red Sneakers е нашата метафора за преминаване през годините, дните и минутите страстно и в желание. Всеки решава за себе си в какво да облече и да обуе живота си.
Георги: Не е работа. Red Sneakers e вдъхновение. Носим в себе си желание да има повече хора, които се усещат пълноценни, щастливи и пътуващи. Защото всеки човек е уникален в пътя, по който върви. Не е ли ценно да спрем, когато почувстваме, че сме изгубили пълнотата… И да поемем по нов път. С нови места. С нова философия. С вълнение.
Как планирате приключенията си? Откъде черпите вдъхновение за следващата спирка?
Яна: Много обичам първата минута на всяко наше пътуване, когато поглеждам Георги (питам къде отиваме), а той се усмихва и без думи казва „Тайна е“. Ние се разбираме за една сукенда. Точно толкова е погледът. Вдъхновяват ни снимки, разкази и най-вече желанието да се изненадваме. Умение е. Наистина много му умеем, а Георги е по-добър и от мен в изненадите. Досега не сме си задавали въпроса „Искаш ли да отидем в…“ При нас историята винаги започва с „Тръгваме за…“.
Георги: Спирките ни намират. Изведнъж. Без план и най-често без идея. Така ни се случва с пътищата и у нас, и в чужди страни. Решаваме и на един дъх, за нула време, знаем къде ще спим. И когато пристигнем, оказваме се на точното място в най-доброто време. Например огладняваме и в същия момент сме на няколко крачки от местенце, което има с какво да ни покани. Атмосферата му прилича на нас и затова ни тегли. И влизаме. Не проучваме, по-забавно е да откриваме.
Къде бяхте досега? И има ли място, което ви впечатли по особен и различен начин от останалите дестинации?
Георги: Всички места носят различно усещане, но най-любимо остава „Езерото“ над Костенец. Приемам го вътрешно толкова свързано с мен, сякаш съм живял там в минал живот. С Яна.
Яна: Любимо ми е първото голямо пътуване до тракийските светилища. Седем дни на път, в които не знаех кога тръгваме, къде ще спим, какво ще видим. Георги беше помислил всичко сам с идеята да бъда в изненада 24/7. Емоцията ми остана до края на върха. Предстои да разкажем точно това пътуване по дни, маршрути и локации. А пътуванията в деветте месеца, откакто сме заедно, сме споделили на Red-Sneakers.com.
И всяко следващо пътуване ми е любимо.
Как бихте мотивирали хората, чиито приключенски дух е позаспал, да скочат в кецовете и да тръгнат на път?
Георги: Много е вярно, че когато изгубиш себе си, трябва да пътуваш. В пътя ще откриеш отново кой си бил, кой си сега и кой искаш да бъдеш. Не какъв, а кой.
Яна: Обичайте вятъра. Това прави пътуването два пъти по-добро.
А лично вие… Как се чувствате, кръстосвайки света и у нас?
Георги: Свободни. Истински. Цели.
Яна: Влюбени.
Без какво не тръгвате на път?
Яна: Аз без „неща“ мога. Без Георги не тръгвам.
Георги: Без Яна.
Яна: Георги не тръгва без мен и без вакса за брада.
За къде се стягат червените кецки през следващия уикенд?
Яна: Мадрид – Лисабон – Понта Делгада.
Георги: За пролетното седене на слънцето. 20 ни е магическо число. Ще посрещнем пролетта на остров Сао Мигел на Азорите. Натам сме се запътили, а ще стигнем до всичко, което пътят разкрие за нас. Хората виждат различно на едно и също място. Какво ще видим ние?
Още вдъхновение ще откриете във Facebook страницата на TrueStory.bg!