За Яна Крачунова определно може да се твърди, че е човек на изкуството. То я намира още от ранна детска възраст, когато тя започва да се увлича по рисуването. Вече порасналата Яна се занимава с графичен дизайн от дълги години и влага много енергия и вдъхновение в красотите, които създава. Тъй като познаваме Яна, можем да я определим като вдъхновяваща и голям оптимист – Visual Optimist както и самата тя се нарича. Днес искаме да ви запознаем с нея!
Здравей! Представи се пред нас накратко.
Яна: Казвам с е Яна Крачунова. Занимавам се с артистични дейности професионално от повече от десет години. Преди време стара позната ми припомни, че учех децата от детската градина как се рисуват принцеси, така че явно съм извършвала някаква обучителна дейност още на 5. Иначе, вкъщи се забавлявах, като правих картички за роднините с прерисувани шаржове на Херлуф Биструп. Все още си въобразявам, че след като показах една такава картинка на първия ми учител, той склони да ми дава частни уроци. Добър беше Херлуф, мисля, че е успял да формира идеята за изкуство без да осъзнавам – красива рисунка, свободна линия, придружени с виц, ирония, карикатура. Абе, децата са страшни попивателни, всеки го знае, просто семейството ми винаги ми е давало хубави неща за консумиране и ме е поощрявало в заниманията ми.
Какво е усещането да създаваш красиви неща?
Яна: Тук няма да изпадам в разсъждения за субективността на красотата, има ли универсална формула за красота и т.н. – тези неща се наслагват от група хора на по чаша вино, или поне в моя свят е така. Когато рисувам, не го правя с идеята “чакай да седна да направя нещо красиво”. Една картина може да бъде много грозна и ужасяваща и пак да носи визуалния си заряд, даже съм благодарна, че художниците не създават само красиви неща. В работата ми в рекламна агенция, обаче, се налага да използвам похвати за разкрасяване на продукти, което автоматично се пренася и в личните ми илюстрации. Навик, няма да бягам засега от него.
Как реши изобщо да се занимаваш с дизайн? Кога започна всичко?
Яна: В Художествената академия, на която аз съм възпитаник, никой не те учи да бъдеш дизайнер един ден. Харесва ми да мисля, че съм художник, усвояващ различни инструменти за изразяване и намиращ различни сфери за изява. На мен много ми харесва да създавам неща в колаборация, смятам, че екипната работа ти дава много повече и като философия на процеса, и като краен резултат. Разбира се, личното вглъбяване от време на време ми е адски нужно, затова и създадох страницата си, в която показвам личните си илюстрации и хрумки.
От къде черпиш вдъхновение?
Яна: Въпросът, който би бил по-труден за отговаряне, е от къде не черпя вдъхновение. Ако можех да си изигравам картите добре, щях да успявам да се вдъхновя и от несправедливостите, лошите случайности, изконно непоправимите агресори и други подобни фактори, но истината е, че в повечето случаи те ми действат демотивиращо. Засега успявам, обаче, бързо да си насочвам вниманието към хубавите неща и така продължавам напред към следващите инспирации.
Какво послание искаш да предадеш чрез нещата, които създаваш?
Яна: Никога не мисля за генерално послание, което искам да предам. Всяко отделно нещо си има достатъчна цел, на която обръщам внимание. Ако съм я улучила – супер, ако съм успяла да дам и някаква добавена стойност отгоре, вече имам повод за гордост. Това е.
Довърши изречението „Дизайнът е…“
Яна: Дизайнът е дефиниция, която събира заедно любопитсвото с функционалността.
Какъв съвет би дала на тепърва прохождащите дизайнери?
Яна: Да експериментират смело, да не забравят да поглеждат към класическото изкуство, старите художници и да се инспирират от тях, защото там има много храна за ума. В същото време – да са в час с новите технологии и да разцъкват нови инструменти за дизайн. Да се смеят над грешките си, не да се сдухват, както и да уважават всяко едно звено от екипа си.