Изкуството, което изисква всеки един ден да преминаваш отвъд границите на физическите способности. Изкуството, в което умело се преплитат красотата и рискът, зрелището и опасността. Циркът – понятие, което нерядко бива използвано с цел осмиване, подигравка, алегория за несериозност и посредственост. Но зад това понятие стоят всеотдайност, упорит труд, дисциплина, страст и не на последно място – смелост.
Когато си помислим за цирк, най-често първите ни асоциации биха били свързани с милите спомени от детството, примесени с лека носталгия. Спомени за сладкия аромат на захарен памук, пуканки, талаш, сливащи се с вълнението за предстоящия спектакъл. Но за нас, българите, циркът се свързва и с нещо друго. През юбилейната за българския цирк 2017 г., нека хвърлим поглед назад във времето в 120-годишната му славна история. История, чиито герои – българските циркови артисти, звучи като приказка за митични създания, притежаващи уникални свръх способности. Защо ли? Защото техните постижения поставят изцяло нови граници на невъзможното.
Имена, изписани със златни букви
Салто Мортале, колона от седем човешки ръста – световният рекорд на „Трупа Кехайови“ от 1978 г.
В историята на българското цирково изкуство те са много. Ще ви представя една малка част от личностите, прославили ни на петте континента. За целта ще се върнем назад във времето до далечната 1905 г., когато легендата Лазар Добрич става единственият в света носител на титлата „Сеньор на цирковото изкуство“ със изобретения от него номер „Трапец на смъртта“, който влиза в репертоара на всички големи циркове по света. През 1976 г. първата българка, влязла в „Книгата за рекорди на Гинес“ е артистката Емилия Иванова, постигнала зашеметяващото четворно салто до висок першев стол. Българските артисти са носители на ред награди „Златен“ и „Сребърен клоун“ от престижния цирков фестивал в Монте Карло без прекъсване всяка година от 1974 до 1983. Трупа Първанови печели „Златен клоун“ през 1980 г., а година по-късно печели 11 златни медала от Световно първенство в Лондон. Трупа Кехайови, записани в рекордите на Гинес с акробатичен номер с колона от седем човешки ръста, печелят „Сребърен клоун“ през 1987 г.. През 1989 г. артисти Дукови са наградени с друго също толкова блестящо отличие– „Златен лъв“ от световния цирков фестивал в Пекин. Ангел Божилов с поставения от самия него номер „Жонгльорство на свободна тел“ печели медали от фестивали в Москва, Варшава и Бергамо.
Залезът на златните години
Дълги години Софийският държавен цирк е дом за българските артисти и под купола му са изнесени множество представления. Но към днешна дата единственото, което ни е останало от тази внушителна конструкция е само един блед спомен. На 25 септември, 1983 г. в сградата на държавния цирк пламва пожар и зданието е изпепелено за минути. И до днес, 34 години по-късно, никой няма обяснение за мистериозния инцидент. Кризата за българския цирк се задълбочава още повече, когато през 1991 г. тогавашния министър на културата Елка Константинова само за един ден уволнява всички циркови артисти. Много от тях се принуждават да търсят работа в чужбина, а някои дори сменят професията си.
Емилия Иванова – четворно салто до висок першев стол.
Пътят продължава
Днес пътуващите цирковете в България са преминали изцяло в ръцете на частната инициатива, принудени да се борят сами и да оцеляват на ръба. Въпреки всичко това, България не спира да прелива от таланти, които уверено вървят по пътя на предците си, прославяйки родината по целия свят. Еквилибристът Енчо Керязов е един от най-ярките примери за това. През 2006 г. той става първият българин, спечелил със солов номер еквилибър наградата „Сребърен клоун“ на фестивала в Монте Карло.
През декември 2016 г. наследниците на някои от най-великите циркови фамилии се завърнаха на българската арена, за да празнуват 120-годишния юбилей на цирковото изкуство, изнасяйки поредица от мега спектакли под купола на националния цирк „София“ . С богата програма от сложни акробатични номера, обръчи, жонглиране, главозамайващи каскади, дресури на екзотични животни и клоунада, българските артисти за пореден път доказаха на своята публика, че са на световно ниво, професионалисти, достойни за уважение и възхищение. Те не оставиха никакво съмнение, че дори и в сегашното тежко положение на българския цирк, в среда, в която оцеляването и процъфтяването се превръщат в синоними, няма да спрат да ни радват с успехите си и да се борят за изкуството си.
Като едни истински приказни герои, българските артисти с гордост държат трибагреника, като по този начин отправят своето послание към родната публика: „Пътят продължава“. Както гласи и надсловът на събитието. Приказката от миналото вече я няма, но главните герои – цирковите артисти са все още в пейзажа и с гордост заемат мястото си на манежите в България и по света в пълния си блясък, кипящи от енергия, олицетворяващи борбения български дух. Ние, българите, колкото и да се оплакваме, имаме не един или два повода за национална гордост и немалко изяви, достойни за международно признание и това важи с пълна сила и за цирковото изкуство.
