На днешната дата – 22 април, е роден изключителният поет, преводач и сценарист Валери Петров.
Той записа името си със златни букви в българската литература, завещавайки ни лирични стихове, вълнуващ поглед към детството, любовта и зрелостта, невероятни преводи на произведенията на Уилям Шекспир.
Валери бе един от основателите на хумористично-сатиричния вестник „Стършел“, работил е и като редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, както и в издателство „Български писател“.
Той остави на България и света над 30 сборника с поеми, пиеси, стихотворения, сценарии и преводи.
Днес в рубриката ни „Музиката на деня“ реалната музика е излишна. Защото имаме друга – такава, която се лее чрез словото – колкото ритмично, толкова и сладкодумно. Каквото само Валери Петров може да го направи.
Представяме ви 3 от неговите великолепни стихотворения:
За хвърчащите хора
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
За спящата принцеса
Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.
Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава –
кой ще ти целува
бабичка такава!
Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът.
Гореща молба
Дните есенни вече започнаха
и ми идва наум старостта
Нищо! – нека се смесват на плочника
жълто слънце и жълти листа.
Още пръстите търсят писалката,
още радва ме топлия ден,
само дето смущава ме малката
аналогия с други край мен.
Млади хора, на помощ елате ми
в една есен подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.
Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа
че е правилен вашия съд.
Това дело е дело обществено
и вий строги бъдете съвсем.
Аз не ще ви послушам естествено,
но това е отделен проблем.
Още: 5 стихотворения на прекрасния Валери Петров
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там търсим поезията и музиката в живота и ви разказваме историите, които ни вдъхновяват!