Автор: Джейн Димитрова
Онова чувство – да чакаш нещо с нетърпение и да усещаш как го носиш в себе си всяка седмица, е безценно. То се заражда по различни поводи – празник, пътуване, успех, към който си се стремил, резултат, който предстои да излезе, среща с интересни хора…, и е предизвикано от вроденото любопитство да научиш нещо или просто от идването на новия ден с всички изненади, които той ще ти донесе.
5kmrun – да очакваш съботите с нетърпение! Снимка: 5kmrun
От няколко месеца насам очаквам съботите с особено нетърпение. За мен те се случват в 10:00 часа в Южния парк на София. И продължават между 20 и няколко и 30 минути, а понякога дори повече от час. В рамките на това време се провеждат организирани бягания. В тях може да участва всеки – независимо от това дали тича от години и е влязъл в своето темпо, дали спортът за него е начин на живот, или пък тепърва иска да изпълни дните си с повече движение.
В бяганията могат да участват всички – бебета, деца, техните братя, сестри, майки, бащи, баби и дядовци. Снимка: 5kmrun
Възрастта също не е от значение – от бебета в колички и тепърва прохождащи деца, през активни хора в разцвета на силите си, до пенсионери – всички са добре дошли.
Целта на събитието е всички да изтичат разстоянието от 5 километра. Най-често се събираме около 300 души. А 5-те км са пътуване, разговори, усещане за общност, усмивки, уговаряния, мотивация, подкрепа, аплодисменти накрая, нови имена, бягащи деца, родители с колички, кучета и организация. Те са посока и щастие да се намираш сред хора, от които искаш да си заобиколен ежедневно. Хора, които се подкрепят взаимно, извиквайки си „Браво“ един на друг, които те изпреварват и ти казват „Не се отказвай“ или пък се усмихват, независимо че са изморени и задъхани, когато си по-бърз и минаваш покрай тях.
Организираните безплатни бягания се провеждат всяка събота в София, Варна, Бургас и Пловдив. Маршрутът е обозначен, а времето на всеки от участниците се засича. Снимка: 5kmrun
Идеята за 5-километрово свободно, но организирано бягане, възниква в Англия през 2004 година. Екипът от ентусиасти, стоящ зад неправителствената организация 5kmrun, пренася неговите основни принципи и опит в България преди повече от 2 години. Първото подобно събитие се провежда у нас през 2013 г. До момента в инициативата са се включили над 40 000 души. Организаторите искат да изградят леснодостъпни условия за този вид спортуване и да насърчат създаването на една нова култура на мисленето по отношение на бягането като част от здравословния начин на живот.
Идеята за организирано бягане възниква в Англия през 2004 г. У нас инициативата стартира през 2013 г. Снимка: 5kmrun
Всяка събота организирани безплатни бягания се провеждат в София, Варна, Бургас и Пловдив. Маршрутът е обозначен, а времето на всеки от участниците се засича. Почти всяка седмица се случва и нещо различно. Ако се регистрираш на сайта на организацията, получаваш индивидуален номер, с който можеш да научаваш резултата от времето си и имейли със събитията, които предстоят.
На 28 ноември се проведе „Мустакрън”. В него голяма част от участниците бяха с мустаци – това бе специално бягане, част от движението Movember, което всяка година насочва общественото внимание към мъжките здравни проблеми.
Кадър от „Мустакрън“. Снимка: 5kmrun
На 21 ноември пък тичахме в обратната посока по маршрута. На 14 ноември бягането бе с кауза – то бе посветено на борбата с диабета.
Снимка: 5kmrun
Във всяка първа събота от месеца се провежда акцията „Аплодирай следващия”. В момента, в който достигнеш финалната линия, се връщаш обратно зад нея, където се образува тунел от финиширали, които ръкопляскат на по-бавните от тях – тези, които тепърва пристигат. Усещаш подкрепа, ентусиазъм, единство, искрени емоции. Понякога ти се насълзяват очите – от чистотата на реакциите, от това, че ежедневно можем да съществуваме под тази форма, независимо от ситуациите и резултатите, а рядко го правим. Очите ти се насълзяват и от възрастните хора – над 70-годишни, които заявяват присъствието си в живота и демонстрират издръжливостта на духа си.
Спортът е учител. Учи ни на това, че всичко зависи от нас и собствените ни усилия, че колкото повече даваш от себе си, толкова по-добро време ще отчиташ, а тялото ти няма да се чувства толкова уморено с онези движения, от които по-рано си оставал без дъх. Спортът учи на постоянство и дисциплина – да можеш да предопределяш действията си, да ги анализираш и да знаеш какво ще последва от тях. Спортът учи и на отношение към другите – да уважаваш усилията им, да съобразяваш действията си с тях – когато сте в отбор и когато не сте, защото носиш спомена за това, през което сте преминали заедно.
Спортът учи на уважение към другите. Снимка: 5kmrun
Бягането с 5kmrun създава усещането за общност. Изчиства ти седмицата. Изчиства ти объркването. Подрежда ти мислите. И създава чувството за по-голяма свързаност между хората.
Бягането създава усещането за общност. Снимка: 5kmrun
Днес (5 декември) закъснях за бягането. Изпуснах метрото за по-малко от минута, а следващото дойде след 17 – в 10:03. Стартът винаги е в 10:00 часа. Надявах се, че бягайки от станция „Европейски съюз” до Южния парк, ще успея да се впиша в групата от 5kmrun след първия завой. Там обаче тичащите не се виждаха. Попитах един от доброволците на старт-финалната линия, които посрещат финиширащите, дали групата е тръгнала отдавна. Няколко души се обърнаха да ми кажат „Преди малко“ и да ме окуражат, че ще мога да ги настигна. Извикаха и към Мето, който също беше закъснял, но вече беше тръгнал по маршрута преди мен, да ме изчака. Тичахме заедно – с малко по-бавно темпо от обичайното, защото нямахме ритъма, който дават стотиците чужди крачки около нас, когато сме в групата. Финиширахме сред последните и бяхме бурно аплодирани. Докато се обличах и слагах раницата за към вкъщи, чух, че хората се радват от идването на още някого, въпреки че доброволците, носещи на гърба си надпис „Последен“, които следят за финиширането на всеки, за да не би някой да не бъде дочакан, също се бяха завърнали. (Всяка седмица организаторите на 5kmrun питат преди бягането кой иска да носи надписа. Доброволците са различни и тръгвайки с него, тичат след групата и следят дали всички са приключили бягането си. Надписът „Последен“ се носи с гордост, а този, който реши да го сложи, получава овации.)
Закъсняването на старта не е повод да не се усмихваш на финала. Снимка: 5kmrun
5kmrun е микромодел на едно истинско общество – такова, каквото трябва да бъде.
Дали заради всичко, на което учи спортът през годините, или заради стойността, която всеки от участниците е придобил в своя път във времето, 5kmrun успява да бъде общество от хора, не просто общност от тичащи.
Тази статия ти хареса? Присъедини се към обществото на Truestory.bg във Facebook, където ще откриеш още вдъхновяващи истории!
