„10 глупави правила, които отблъскват добрите служители“ – така беше озаглавена статия в LinkedIn на Лиз Райън, експерт в областта на кариерното развитие, която ме накара да се замисля какво е положението у нас. Въпреки че Райън говори от гледната точка на американския трудов пазар, намирам доста прилики със ситуацията в България. Е, различия също има.
Ето и моето субективно мнение за това, което фирмите у нас правят грешно и което дразни добрите служители:
1. Бюрократична отчетност
Забелязала съм, че родните фирми (или чуждите такива с мениджмънт от България) изпитват голямо влечение към изискването на всякакви отчети от служителите си – за изработени единици, за единици време за изработване, за извършена работа, за изработени часове, за време, в което не си вършил нищо, и прочие варианти. Отчетността обаче отнема време и би подразнила човек, който има куп задачки за вършене и е стриктен в изпълнението им. По принцип, като човек със счетоводно образование, съм фен на отчетите. Със сигурност те са важни и могат да дадат информация за ефективността на процесите в една фирма. Обаче… нищо прекалено не е на хубаво, питайте и други счетоводители. Вижда ми се малко прекалено работникът да отдели половин или един час, за да опише какво е изработил. Това някой включва ли го в 8-часовото работно време или оставаме след 18:00 на добра воля? Ако искаш да знаеш колко Х на брой единици услуга/работа е произвел твой служител за Y минути, ползвай софтуер. Да, мениджърите се занимават с процеси и когато имат екип под себе си, е нужно да знаят какво прави той, както и да анализират дейността му. Нека обаче не се задълбаваме в бюрокрацията.
2. Глупави правила
Втората ми точка е пряко свързана с първата. Както пише Лиз Райън: „Ако някой ми каже: „Ние сме принудени да следваме тези стари правила“, или лъже вас, или себе си“. Правилата са добро нещо, но безмозъчното им следване понякога вреди на работния процес. Питайте приятелите си, които работят в аутсорсинг компании. Често се срещат и хора, които са толкова обсебени от правилата, че се превръщат в нещо като трудови полицаи на работното място. А това със сигурност би подразнило един добър служител, който просто си върши работата.
3. Досадни изисквания спрямо работното време
Не казвам, че човек трябва да закъснява за работа с 4 часа всеки ден. Глупаво е обаче да се караш или да взимаш по 10-20-50 лева от заплатата на някого, който е закъснял с 10 минути, при положение, че той винаги остава поне половин час след края на работното си време. Имах един шеф, който ми казваше: „Важно е човек да спазва работното си време“ и го споменаваше всеки път, когато някой закъснееше за работа. Ако обаче служител му отвръщаше „Но аз оставам час след работа“, той отговаряше „Важно е човек да дава всичко от себе си за компанията“ или „Е, когато не можеш да си свършиш работата в работното време…“. Да, всичко си има логика, но добрите фирми не се държат като лоши учители. Когато служителите са ефективни и си вършат работата добре, е изключително досадно да им се напомня, че днес не са били точни. Това може да ти скапе целия ден, а да не забравяме, че фирмата има нужда от доволни служители. Непрестанното закъснение не е добро за компанията, но то е само част от общото представяне на служителя.
4. Липса на доверие
Всъщност безкрайните отчети и правила се създават, за да се държат служителите под око. Мениджърите искат да знаят кой колко работи, за да имат причина после и да уволнят някого, ако не се представя на ниво или не става по-добър, пише Лиз Райън. И съм съгласна с нея: такова мислене е напълно грешно. Първо, още от самото начало фирмата изхожда от презумпцията, че даден неин служител няма да подобри представянето си. Второ, тя явно наема хора, за които не вярва, че могат да вършат работата си добре, и ги залива с изисквания за отчети, за да се увери в това. Когато една компания не вярва на служителите си, е нормално и те да не й вярват. Няма какво да се убеждаваме – липсата на доверие в една връзка, било то и между работодател и служител, не е препоръчителна.
5. Назначаване на лоши мениджъри
Понякога в бързо разрастващите се фирми, каквито има и в България, се налага да се назначават хора на ръководни позиции, които нямат никаква идея как да бъдат мениджъри. Да си мениджър не значи да се занимаваш само с отчети. 
Понякога е нужно да разговаряш с хората, да ги насърчаваш да правят разни неща, примерно – да свършат навреме проект, да лавираш между различните нива в йерархията, да се оправяш и с друга корпоративна бюрокрация… Освен това означава и да имаш смелостта да предлагаш промени. Много работа си е. Често обаче се назначават напълно неподходящи хора, защото просто няма други.
6. Ненужно дълги оперативки/срещи/обучения
Ами, досадни са. Губят време на повече от един отдел. И когато свикнеш с тях, трудно се връщаш към нормалния работен процес. Понякога срещите могат да отнемат и цял ден.
7. Недоразбиране как да се създаде ангажиран служител
Понякога четенето на книжки вреди. Имах един шеф, който много обичаше да цитира книги за кариерно развитие и така да се опитва да ни накара да „вярваме в КОМПАНИЯТА“. За тази цел трябваше да слушаме дълги речи за това какво е тя и къде сме ние спрямо нея (някъде долу бяхме) на споменатите по-горе оперативки. Абсолютно честно: заспивала съм по време на тези речи и не мисля, че на една добра компания й трябват. Фирмата наема ангажирани служители, а мотивацията не се създава с речи и говорене.
Снимка: Flickr.com
