Привет, душко. Пише ти твоето любимо алтер-его, което преди години наричаше „желязно врабче“, а сега – просто с вариация на твоето собствено име. Пиша ти от твоя стъклен похлупак, в който съществуваш вече години наред. Рядко излизаш извън него и живееш, а през повечето време го носиш като скафандър. Чудно, нали? Преди три години се изплаши колко наподобяваш Силвия Плат и как чувстваш цялата празнота, която тя е изляла в „Стъкленият похлупак“. А днес сама осъзна, че всъщност и ти си поставила такъв върху себе си.
Помниш ли кога за последно излезе извън него? Дълго време си мислеше, че любовта е дестинация, до която стигаш, карайки с 60 км/ч по магистралата. Дълго време очакваше да се озовеш пред точно определен човек, но това така и не се случи, и то за добро. През последните години подминаваше някого, който обаче не спираше да кара до теб в аварийната лента, докато ти стремително продължаваше напред. В един момент реши да свирнеш на човека и да отбиеш встрани, за да поговорите. Тогава излезе от стъкления си похлупак, от уюта на нищото, избра себе си, избра да живееш. И вече си с този човек почти година.
Е, видя ли? Ами ако счупиш похлупака? Ако спреш да предаваш себе си, да предаваш живота, който (ах, това клише) живееш веднъж, можеш ли да си представиш какво ще стане тогава? Ще започнеш да живееш, душко. И няма да пиеш вино и да се тъпчеш със сладко, за да се почувстваш зле, за да почувстваш нещо различно от празнотата, от страха да бъдеш, ще пиеш вино и ще ядеш сладко, за да се наслаждаваш, а не, за да вървиш срещу себе си.
Не само ти, а и много други хора като теб, не искат да излязат от стъкления похлупак и обръщат гръб на живота без да го осъзнават. Малки камъчета, които много тежат.
- Грижиш се за себе си заради комплекси – да, не ядеш салата, за да се чувстваш добре, а защото не искаш да си „дебела“. Плаче ти се, когато видиш бедрата и корема си, затова си купуваш 5 вида хранителни добавки. Всяка седмица нещо ново те боли…а си на 45 години от пенсия. Правиш жертви не в името на това да си здрава. А би било добре да е точно обратното.
- Стоиш на едно място – очевидно. Страх те е да направиш нещо ново, нещо интересно. Или защото някой друг не иска да го правиш, или защото поставя своите страхове на твоя гръб. Плашиш се да опитваш, да останеш разочарована, да те заболи. Имаш 360 градуса около себе си, 360 възможности. От друга страна, стоиш на едно място в работата си, в развитието си, в отношенията си с някого. Опитай, направи крачка – или напред, или настрани. Не казвам да се омъжиш или да родиш, по няколко пъти и от двете, но ако не се чувстваш добре, ако не се чувстваш щастлива – поговори със съответния човек и промени каквото е нужно.
И ПЪТУВАЙ, ЗА БОГА! Не чакай да станеш на 60, за да имаш свободно време. Или да имаш стабилен доход. Пести, осъществи мечтите си, намери начин, обогати се. Пътуването е сред най-големите дарове, които съществуват.
- Съобразяваш се. С всички – дори с тези, които твърдят, че са най-ощетени. И те не знаят колко се съобразяваш с тях. И какво всъщност значи ощетени? Ти не си длъжна на никого, душко. На абсолютно никого. А това чувство за дълг ще те убие някой ден. То е твоята спирачка. Длъжна си единствено да бъдеш щастлива. Ако това означава да се съобразяваш с всички и да бъдеш people pleaser…добре. Но виждам, че го правиш от страх. От страх да не останеш сама.
- Страхуваш се да останеш сама – това е един от най-големите подаръци, замаскирани като атомни бомби, които можеш да получиш в своя скромен живот. Да си сама означава да имаш време да се усъвършенстваш. Да учиш, да обикаляш, да танцуваш, да правиш нови неща. А ти се затваряш и гледаш поредния сезон на някой сериал. Лошо няма, но…да изживяваш нечий друг, особено фиктивен, живот непряко, не е най-добрата идея. Размърдай се!
- Да, размърдай се! – пусни си див метал и се развикай, танцувай на някоя индийска шантава песничка, стани Бионсе за един час, излез навън и бягай, все едно никой не те гони или все едно играеш Subway Surfers (някой играе ли го още?).
- Не четеш – чети всичко, всичко, всичко. Не само feed-a си във фейсбук. Той няма да засити душата ти.
- Задържаш емоции – кажи си го, душко. Дори да боли, дори да има кавга. Ще ти олекне. Дори да нараниш някого. Толкова пазиш останалите, че вече загуби бройката на иглите, които си забила в себе си. Превърнала си се в таралеж и е нормално никой да не иска да те прегърне. Малко ще го направят и това са именно твоите хора.
- Не се забавляваш истински – това не означава да се напиеш или да щурмуваш всички дискотеки. Поне не за теб, за други хора – да. Отиди на ново място, при теб всичко е толкова неловко, че дори си идеална за комедиен сериал. Отиди на концерт на любимата си група – Остава ще слязат от сцената, докато се наканиш. Просто го направи.
- Пука ти – кому е нужно? На другите не им пука за теб, душко. Интересуват се или заради клюката, или за да поправят правописа или фактологията ти и да покажат безграничния си акъл (и аз бях от тези задници, работя по въпроса да не съм). Прави каквото ти е на сърце, казвай каквото ти е на сърце. Бъди дебелокожа и не приемай всичко навътре. Със сигурност ще е по-добре така за теб.
Причините плавно се превърнаха в съвети…
Но, това е от мен. Време е да счупиш стъкления си похлупак и все пак да поживееш малко. Както го чувстваш. Когато го чувстваш. Действай. Живей. Бъди щастлива.
Водещо изображение: https://www.inklyo.com