Животът на село изчезва тихо… изтлява с времето. Без места за срещи, за разговори и за споделеност. Народно читалище „Жарава“, село Гръблевци, е създадено като реакция точно на тази тъжна действителност. Като липсващото звено в живота на габровските махали — място за общност. Повече за това ново и светло начинание ще ни разкаже Арина Караиванова, човек, който умее да свързва — хора с хора, вяра с култура, минало с настояще.
Здравейте, представете се накратко пред нас?
Арина: Казвам се Арина Христова Караиванова. Родом съм от Велико Търново, работно живея в Пловдив, но по лична карта съм селянка от габровските махали. Занимавам се от години с културен туризъм и културно проектиране, български екскурзовод съм.
Кога и как се роди идеята за създаването на читалище „Жарава“? Каква беше основната мотивация зад това
начинание?
Арина: По-скоро ние – основателите, се родихме за идеята да положим основи на Читалище. Разбира се, това си има своя
предистория и тя започва, първо, с моя малка лична история. След като официално станах селянка по документи през
2018 г., започнах да гледам на заобикалящия ме селски микро-свят, като на нещо, което може да ми стане свидно и родно. Но
бързо разбрах, че в тоя ред на мисли липсва брънка. Липсваха местата на общност. Не казвам, че ми липсваха хората, а местата, където, ако искаш да ги срещнеш, можеш да го направиш. Тъй като махалите нямат свои мегдани с прилежащите им
хоремаци и кръчми, то следващото такова място за общение се предполагаше, че трябва да бъде близката църква. Нея, обаче,
срещах винаги заключена, а по-тъжното, вратите ѝ оставаха затворени дори и на храмовия празник.
Преломният момент беше чак през 2024 г., когато събрах смелост да си помисля, че мога да променя нещо. Със съдействието на кметския наместник Илияна Андреева и съселяни от моята махала Иванили – отворихме, почистихме и подготвихме църквата Свети Димитър за първия си храмов празник след дълги години затишие. Ето, вече повече от година всеки месец в църквата отбелязваме различни събития от православния календар заедно с отец Максим, който взе присърце нашия духовен ентусиазъм. И така, това стана първата съборна и в последствие отправна точка към Читалището. Или казано по народному: светата троица на селото – кметът, попът и даскалът са вече в своята пълнота. Случи се, някак естествено, логично, в точното време, без да го мислим много, но с ясното разбиране, че искаме и можем.
С какви реални трудности се сблъскахте още в началото на създаването му?
Арина: Лично не мога да кажа, че е имало кой знае какви трудности. Мисля, че най-отговорната част в едно такова начинание е да убедиш хората в истинността на това, което ще правиш. Те трябва да повярват в каузата, за да искат да съучастват в нея. Делата, които кметството е засвидетелствувало към общността, както и моето постоянство в подържането на храма Свети Димитър действен, са ни свършили добра услуга. Е, няма как да не спомена и някоя друга документална несгода по вписването, но това е част от красотата на българската администрация.
Защо избрахте името „Жарава“ и какво символизира то за вас?
Арина: Името ЖАРАВА се избра единодушно, без коментари, след като изпратих няколко предложения на инициативния комитет. Смятам, че хората в една общност инстинктивно се настройват на сходни честоти. Замислете се само, името започва с една изключителна за българската азбука буква – Ж! Тя няма аналог в другите езици, защото изразява нашето уникално славянско звукоизвличане – Ж, като Живот, Жито, Жажда, Жупел, Жар. Жаравата е въплъщение на дом, род, топлина, покой, съзерцание, надежда, магичност. Приказка, която възражда, която провижда както в миналото, така и в бъдещето.
Жаравата има свойството дълго време да не изтлява. Тя може да мъждука, но само една искра е достатъчна да възпламени новия огън, чийто израз сме ние – общността на Читалище Жарава.
Каква е личната Ви роля в развитието на читалището?
Арина: На мен, като на председател, се пада доста организационна дейност, която ми е хем приятна, хем присъща. Започвайки от уреждането на скромното, но сърцато пространство на читалищната материална база, до свързването на хора с хора, които да изпълват смисъла и съдържанието на духовната структура, наречена Народно Читалище.
Какви дейности и инициативи планирате в близко бъдеще?
Арина: Имаме готова програма за първото полугодие на 2026 г. Заложили сме 4 клубни рубрики, като 3 от тях вече имат своите конкретни дати и теми. Започваме с клуб Духовен Пристан. В него ще се представи цикъл от беседи, свързани с изясняване на теми от православния живот и мислене. Идеята е да се осветлят, ограмотят и одухотворят всички, които се вълнуват от това в какво и защо вярваме. Рубриката ще се води от отец Максим, който още преди година беше дал заявка за тези духовни срещи.
През март, с настъпването на пролетта, сме планували и официално откриване на просветния сезон. Искаме да съберем
повече хора на едно място, да привлечем нови членове, съмишленици и разбира се публика, която да потребява от
културната ни кошница. Клуб Музикална Поляна ще е хитът на сезона. Необичаен подход към слушане на музиката с разбиране ще ни представи тенорът Момчил Караиванов в началото на май. Това ще е поредица от емоционални анализи, които ще се потопят в дълбоките слоеве на различни по жанр музикални произведения. А селската среда само ще засили ефекта на възприятието.
За фолклорните традиционалисти, готови да експериментират, клуб Жива Вода ще им предостави едно по-художествено съучастие в празника Еньова Буля. Той ще бъде в две части, за които сме предвидили два дни около Еньовден. В клуб Словена очаквайте срещи с автори и техните произведения, но във второто полугодие на 2026 г., като датите ще обявим към пролетта. Издавам само имената на поета Цанко Лалев и романистката от ново поколение Деметра Дулева. И никак не сме забравили децата. Те могат да се включват във всички клубове и теми, защото убедено вярвам, че тяхната лекота на възприятие е много по-адаптивна от тази на възрастните. Някъде към дългите летни дни клуб Жива Вода ще превърне няколко български вълшебни приказки в игрошествия – игри-пътешествия, където всичко ще се случва на живо.
Към кои хора е насочена дейността ви и как могат да се включат в инициативите?
Арина: Народно читалище ЖАРАВА е културна институция, създадена от хората за хората. Всеки може да съучаства, както намери за добре – с присъствие, с идеи, с труд. Културният продукт трябва да бъде достъпен, приветлив и човекоцентричен, за да има онзи ефект, на който всички се надяваме.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg.
Подкрепете ни в Patreon!
