Автор: Rocket Rackoon
„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (Batman v Superman: Dawn of Justice; BvS)… Заслужава ли си чакането филмът? По-добър ли е той от доста противоречивия Man of Steel, който успя в боксофиса, но не впечатли критиците? Отговорът и на двата въпроса е: „Донякъде“. В много отношения BvS e като любимия ви дядо, който разказва супер интересна история от живота си. Но поради възрастта от време на време се отплесва и говори пълни врели-некипели. И така в продължение на два часа и половина.
Филмът, който тръгва по кината от петък (25 март), се развива около година и половина след унищожението на Метрополис и събитията от Man of Steel (2013). Оказва се, че битката между Супермен и Генерал Зод е била наблюдавана и лично преживяна от милиардера Брус Уейн (в ролята Бен Афлек). По време на събитията той губи много и ценни хора, което го кара да се обърне срещу дошлия от планетата Криптон извънземен. Същевременно самият Супермен (отново Хенри Кавил) е привикан на изслушване в американския Сенат, за да опита да обясни дали е добър или лош. И на фона на всичко Лекс „Александър“ Лутър (в ролята Джеси Айзенбърг) се опитва да осъществи крайно сложния си и двойно по-пъклен план за отмъщение спрямо Супермен. Което включва и криптонския кораб от първия филм… Освен това в тези два часа и половина се прави опит да се положат основите на първата част от филма Justice League, който трябва да излезе догодина…
Да, сценарият е доста сложен и може би прекалено амбициозен. Което в крайна сметка се оказва един от проблемите на филма. Вместо основната част от времето да бъде посветена на така очаквания двубой и изграждането на първостепенни образи, историята се лута из поредица от сюжетни линии, които на първо гледане е трудно да бъде определено дали водят нанякъде.
На фона на всичко казано дотук, трябва да отбележа, че не всичко е в тъмни краски за BvS. Бен Афлек определено блести в ролята на Брус Уейн. Без да преувеличавам, струва ми се, че милиардерът получава толкова много внимание като образ за пръв път от… времето на Batman Begins или Batman от 1989 г. Говорейки за филма на Тим Бъртън, в някои отношения BvS е продължението му, което така и не получихме (или поне не задоволително). В определени ситуации във филма Батман се държи като The Punisher, което най-вероятно ще вбеси адски много хора.
Бен Афлек блести в ролята на милиардера Брус Уейн
Похвала заслужава и Джеръми Айрънс, който в ролята на Алфред – иконома/доведен баща на Брус Уейн, успява да направи образа запомнящ се. Къде с остроумна реплика, къде просто споделяйки очевидното и бидейки леко отегчен от глупостите на близкия си човек. Интересно е да се посочи, че този Алфред е една идея по-агресивен в желанието да запази живота на милиардера, за разлика от версията на Майкъл Кейн в трилогията на Кристофър Нолан.
Джеси Айзенбърг прави определено интересен прочит на класическия злодей Лекс Лутър. Основният проблем е, че тази версия е далеч от комиксовия си първообраз. По-скоро тук гениалният враг на Супермен е комбинация между класически Джим Кери (след Ace Ventura) и образа на Никълъс Кейдж във филма „Кибритлии“ (Matchstick Men). Резултатът е много преиграване и маниерничене, което на моменти дразни.
В останалите по-важни роли актьорите си изпълняват доста добре задълженията. Което беше една от причините, поради които филмът не ме издразни толкова много, колкото Man of Steel.
Гал Гадо (Gal Gadot) прави нелоши първи стъпки в ролята на Даяна Принс/Wonder Woman. Бившият израелски супермодел определено влага повече чар, отколкото във всичките си участия в поредицата Fast & Furious („Бързи и яростни“). Големият тест за Гадо ще бъде догодина, когато излезе самостоятелният филм, посветен на амазонката. Същевременно Лойс Лейн (в ролята отново Ейми Адамс) се люшка между образите на емоционална опора на Кларк и (почти) неодушевен предмет, който трябва да бъде спасяван. Говорейки за репортера/бог от планетата Криптон, този път Хенри Кавил създава впечатление, че е искал да бъде там по време на снимките, а не просто да премине, сомнамбулствайки през сцените си. Освен това, за разлика от първия филм, образът на Кларк Кент получава поне малко развитие. Проблемът е, че всичко хубаво се губи на фона на цялата останала визуална бутафория.
Образът на Кларк Кент (Хенри Кавил) получава (макар и малко) развитие в „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“
И няколко думи за режисьора Зак Снайдер и сценариста Дейвид С. Гойер. Мисля, че след първата част на Justice League догодина двамата трябва да предадат щафетата на някой друг с различна визия и по-голяма любов към детайла. Просто и двата филма, по които те работиха до момента за DC, в едни или друг момент се сблъскват с едни и същи проблеми. Които очевидно са непреодолими. В резултат на това филмите създават усещането за куче, което гони собствената си опашка. А не за поредица, която търпи развитие.
В крайна сметка „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ не е лош филм. Но не е и страхотен, което е големият проблем. Хубави моменти се редуват с такива, в които на зрителя му иде да си удари главата с ръка и да крещи: „Вие сериозно ли?“. Да не говорим за всички напълно ненужни и добавящи излишни подробности към сюжета моменти, които са там просто за да положат основните за бъдещата DC филмова вселена.
Официалния трейлър на Batman v Superman: Dawn of Justice може да гледате тук:
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там си говорим за книги, филми, музика, изкуство, разказваме си истории за света около нас и за нас в него!
