Независимо от сложната глобална обстановка през последнта година, не можем да се отделим от любимата Италия. Днес отново пътуваме натам, макар и виртуално, а компания ни прави едно красиво българско момиче. Запознайте се с Петя Богданова, която е избрала Милано за свой втори дом.
Коя си ти?
Казвам се Петя Богданова и съм на 26 години, от 7 години живея в Милано Италия.
Шоугърл, актриса, фотомодел и бивша икономистка… звучи забавно.
Защо замина и защо избра точно това място?
Първоначално заминах заради образованието си, бях приета в един от най-престижните университети Cattolica със специалност Икономика и управление на бизнеса. Истината е, че изобщо не харесвах това, което уча. Аз съм много креативен човек, обичам изкуството, литературата и киното, да си призная – нищо не разбирам от математика. Но тъй като мечтата ми беше да живея в Италия, направих компромис със специалноста, сега това решение ми звучи глупаво, но кой не прави грешки на 19…
С какво се занимаваш там?
Тъй като не харесвах това което уча, а и киното винаги ме е теглило, започнах да се снимам като обикновен статист – така наречената масовка в различни музикални клипове и филми. След няколко години ме избраха за първата ми глава роля в един късометражен филм. Започнах да участвам и в реклами, като дори съм била на снимачната площадка с Кендал Дженар, с която рекламирахме един известен полски бранд. Наскоро излезе и моята фотосесия за най-популярното мъжко списание Playboy Italia. За мен голотата не е срамна напротив, ако нещо е красиво, то трябва да бъде показано. Хората трябва да се срамуват от лошотията си, от завистта си, от мързела си и най-вече от липсата си на мечти, а не от голотата. Все пак не се раждаме с дрехи. Най-важно за мен беше последното ми участие, като шоугърл в предаването Mammamia, където имах възможност да разкажа за България, родният ми град Карлово и разбира се – киселото мляко…
Италианците и до днес не могат да повярват, че ние хапваме почти всичко, придружено с обилно количество кисело мляко.
Какви са разликите? Какво ти направи първоначално най-голямо впечатление?
Нещото, което обичам в Италия, е положителното отношение на хората към живота, техните усмивки трябва да бъдат пример и за нас българите. Всички знаем за нашата пословична негативност и сбръчкано чело. Това пък, което липсва на италианците, е сериозността, ние и като цяло хората от Източна Европа държим много повече на думата си. Би било чудесно, ако италианците научат нашата поговорка „Казана дума, хвърлен камък“.
Как минава един ден там?
Когато нямам работа и поети ангажименти, обичам да излизам с приятели, вечери навън в приятни ресторанти и хубаво вино… не съм от жените, които биха прекарали деня си в чистене.
Къде се виждаш след 10 години?
Да продължавам да се занимавам с това, което и сега, но на световно ниво. Бих искала да започна да уча актьорско майсторство в подходяща академия и да си отворя ресторантче – не че има общо с киното, но нима храната не е най-привликателното изкуство?
Текстът е част от серията разкази на TrueStory.bg, която представя историите на българи, живеещи в чужбина. Ако искате да споделите мнение по темата, преживяване или своите впечатления от живота си извън България, може да ни пишете на info@truestory.bg.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, за да прочетете още вдъхновяващи истории!
Източник водещо изображение – freepik.com, Valeria Aksakova