Той е роден в Сливен през 1982 г. Завършва местната художествена гимназия, после следва специалност „Плакат“ в Художествената академия в София. След като се дипломира, остава в академията като асистент. Проявява интерес към рисуването толкова отдавна, че дори не може да посочи конкретен момент, когато започва наистина сериозни занимания в това артистично поле. Представяме ви Дамян Дамянов, едно от най-утвърдените имена в рисуването на книжни корици и илюстрации в България.
Кога започнахте да се занимавате с рисуване на корици и какво Ви привлече към този занаят?
Дамян Дамянов: Направих първата си корица през 2004 г. за книгата на Стинг „Разпилени ноти“. Оттогава зад гърба си имам хиляди. Може би съм бил привлечен от това да бъда част от света на литературата, след като вече бях преценил, че ще я лиша от още един графоман в мое лице. Или пък от това, че ще ми печатат името в многохиляден тираж всеки месец. 🙂
Каква е Вашата рецепта за привлекателна и същевременно смислена корица на книга?
Дамян Дамянов: Оформлението на книгата трябва да бъде изкуство, винаги съм се стремял към това, да надскочи „приличието” на добре изглеждащ продукт. Затова корицата според мен трябва да има идея. Да е запомняща се. Да е графичен синтез на съдържанието на книгата. Да казва много, но с малко думи от изобразителния си език – less is more (по-малкото е повече, бел.ред.). Винаги ще е така – едно от малкото неща, в които съм убеден.
Как пристъпвате към рисуването на корица за българското издание на изключително популярен роман в чужбина? По колко пъти четете самата история, преди да започнете да работите по корицата? Откъде другаде черпите вдъхновение?
Дамян Дамянов: Дизайнът на корици за преводна литература е несъмнено предизвикателна задача. Няма
начин да не се съобразяваш с оригиналната корица, но и винаги искаш повече. Визията на „оригиналната корица” на дадена книга обикновено е съобразена с доста по-широк кръг потребители, сондирани са достатъчно мнения и препоръки на специалисти, затова често пъти е на високо ниво. Някои заглавия пък имат доста различни корици за различните си издания. Това е показателна мярка за вкуса и естетиката в различни страни. Между другото, и Pink Floyd са правили различни обложки, например за албума Wish You Were Here за Америка и Япония.
Невинаги чета цялата книга. Често пъти чета анотация, ревюта в интернет. Изображенията на различните корици, които споменах, обикновено допълват картината в главата ми. За останалото е достатъчен, смея да кажа, солидният опит, който имам в работата по различни литературни жанрове. Колкото до вдъхновението, номерът е да не се разчита на него, защото може да ти върже тенекия в най-неподходящия момент. Музиката и понякога едно питие много помагат обаче.
Какви качества трябва да притежава един художник, за да създава корици на книги, които едновременно грабват вниманието ни и ни провокират да мислим по-задълбочено?
Дамян Дамянов: Интелект. Талант. Вкус. Интелект. Богата обща култура. Интелект.
Приблизително колко време отделяте за цялостното завършване на една корица? Имате ли достатъчно време или често се налага да действате изключително бързо?
Дамян Дамянов: Не често, винаги се налага да проявя скоростна реакция, сравнима с тази на някои хирурзи например. За щастие, разликата е, че досега никоя лоша корица не е предизвикала летален изход за автора на книгата, преводача или редактора. Имам такава натовареност, че се налага да действам изключително бързо и адекватно, като същевременно допускам минимално количество компромиси. Ако някой ви каже, че не допуска и нюанс на компромис в работата си като художник/графичен дизайнер, значи най-малкото не е честен със себе си.
Каква роля играе корицата при избора на една книга? Променя ли се тази роля през годините в резултат на новите технологии и далеч по-лесния достъп до информация от целия свят?
Дамян Дамянов: Този въпрос е дълбоко анализиран и системно проучван от издатели, маркетолози, продавачи на книги, рекламисти. От една страна, напълно съм убеден, че за избора на една книга, около която вече се е вдигнал почти толкова много шум, колкото за откритата вода на Марс, корицата няма почти никакво значение. Това, че името на прочут автор заема половината корица, например, съвсем не означава, че тя не може и не трябва да е хубава, разбира се. От друга страна обаче, в малки държави като България, където пазарът е доста свит, корицата често пъти има определящо значение. Една корица, която е издържана в определена стилистика, продиктувана от някакъв жанр, би накарала човек да посегне към книгата. Дори и да не е чувал за това заглавие или автор. Е, преди да си извади портфейла, всеки обръща книгата, за да прочете онези буквички на четвърта корица. За там вече отговарят други хора.
Какво е състоянието на този занаят у нас днес? Забелязвате ли някакви определени положителни и съответно отрицателни тенденции през последните години?
Дамян Дамянов: Положителните тенденции са свързани несъмнено с широко отворените ни към света монитори. Не съм на кой знае каква възраст, все пак помня времето, когато не носехме интернет в джоба си и прекарвахме цели дни в библиотеката да разлистваме списанията Novum и Grafis. Сега имаме достъп до роящите се със скоростта на ракови клетки изображения и ако успеем да пресеем добрите сред тях и да съумяваме да не гледаме лошите, тогава имаме запас от полезна информация. Ако пък сме пренаситени от същите тези изображения и произвеждаме визуални клишета, та дори и да изглеждат добре, тогава създаваме просто визуално задръстване. Също така намирам за положителна тенденцията към завръщане на рисуваната корица. След хегемонията на фотографията, която бележи страхотен връх в своя финес по време на т.нар. Швейцарски стил в дизайна (сещате се – стилна, черно-бяла фотография, безупречно подредени букви в чист и неутрален шрифт Хелветика), днес рисуването с всевъзможни техники и комбинирането им със софтуер разширява хоризонта на възприятията ни.
Какви разлики, ако има такива, съществуват между съдържанието и качеството на книжните корици на Запад и у нас?
Дамян Дамянов: У нас, въпреки малките мащаби, има художници на световно ниво. Имаме и сериозна традиция в това отношение. Ако се обърнем назад, ще видим Борис Ангелушев, Александър Денков и Любен Зидаров, например. Ако се огледаме днес, ще открием също така стойностни имена, които няма да изреждам, защото със сигурност ще пропусна някого, който чете това в момента. Едно нещо обаче определя съществената разлика при книжните издания. Това е полиграфията. Там се забелязват разликите между родните и чуждите издания. Големите тиражи в англоговорящите страни позволяват на технологиите да разгърнат възможностите си, което често означава и издателите да развържат кесиите си. По-големите тиражи правят себестойността на една книга по-малка, затова се прибягва до специални мастила с уникални цветове, различни по вид прегета – дълбоки, високи, триизмерни, лакове, щанци, фино лазерно рязане, големи формати и т.н и т.н.
С коя от кориците, които сте създали до момента, се гордеете най-много и защо? Има ли определена книга, чиято корица мечтаете да нарисувате за българското издание?
Дамян Дамянов: Не бих казал, че се гордея специално с някоя. Ако все пак трябва да посоча конкретни издания, ще спомена само „Приказки колкото усмивка“ на Джани Родари (богато илюстровано издание с повече от 50 илюстрации, нарисувани с добрата стара темпера), и „Малкият принц“, в който опитах съвсем нова за мен техника на моделирани фигури, които след това снимах и дорисувах. Харесвам и изисканата графичност и еротика в „Хиляда и една нощ“. Нека открехна и вратата на „кухнята” – подготвям авторска книжка, вдъхновена от „Малкият принц“. Проектът се нарича „Нарисувай ми овца – книжка за оцветяване и игра“. Там децата ще се забавляват много и ще научат как да правят разни неща, освен може би да рисуват овца! Но пък могат да си я направят от хартия, а също да сглобят самолет, да си направят вулкан, светещ фенер, да решават визуални ребуси и, разбира се, да оцветяват красиви картинки. Напоследък чувам, че е много терапевтично. 🙂
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там ще откриете още разговори с интересни личности, които си струва да познавате.
