Поетът, носител на смели идеи, които не се бои да защитава дори в бурни и несигурни исторически времена. Поетът, който не може да се примири и да потисне творческия импулс в себе си, нашепващ му, че трябва да остане верен на истината, на каузата за социална справедливост и любов към Човека, макар и това да има висока цена и да му носи неприятности. Поетът, който живее с плам, с вдъхновение и смелост да бъде себе си в епоха, в която понякога е животоспасяващо да загърбиш идеалите си и да се подчиниш на конюнктурата. Но нима от това ще последва живот, достоен за един истински поет?
Такъв е Гео Милев във великолепната интерпретация на актьора Цветан Пейчев в спектакъла „Иконите спят” на Старозагорския драматичен театър „Гео Милев”, който гостува на столична сцена в „Зад канала” в края на месец април. Автор и режисьор на постановката е Елица Йовчева.
„Иконите спят” повдигат завесата на последните месеци от живота на именития български творец. Историята започва през 1924 г., когато сред редколегията на списание „Пламък“, съставена от приятели, съмишленици и творци – Николай Хрелков, Христо Ясенов и Марко Марчевски – Гео Милев за пръв път говори за поемата „Септември”. Стиховете днес могат да бъдат рецитирани от всеки средношколник, но тогава предизвикват смут сред властта, която изземва броя на „Пламък” и подвежда под съдебна отговорност поета. Свободата на словото в началото на ХХ век е повече от ограничена. Но не може да окове идеите, които попиват в умовете на младите – читателите на Гео Милев, които искат да му подражават.
Милев вече е баща на две деца. Съпругата му Мила (изиграна от Тони Тончева) е негова опора, муза и щит срещу ударите от реалността. В образа й виждаме безкрайната любов към чудака и твореца, към този млад мъж, който отдалеч се вижда, че не е като всички останали, че идеите му могат да озарят света. Но в същото време Мила остава крехка и ранима – като всяка жена, която вижда сянката на опасността, надвиснала над съпруга и бащата на дъщерите й – сянка, която не може да пребори…
Гео Милев в този спектакъл е много повече от познатия образ от учебниците по литература. Той е жив и пълнокръвен, изправен пред житейски дилеми и кръстопътища, но следващ вътрешния си компас със смелост, защото е човек на честта. Публиката опознава личността му не само на творец, но и на приятел, баща и любим.
При последната ни среща с Милев, той отстоява идеалите си и не се отрича от думите си. Изглежда като човек, който знае, че ако го направи, това ще хвърли върху личността му петно, с което гордият му дух не може да живее. Това е последният разговор, преди 30-годишният поет да изчезне безследно, но да остави ярка следа – в литературата и обществения ни живот, да се превърне в класик от канона на големите ни творци и да прекрачи във вечността.
А агентът от дирекцията на полицията, изигран от Христофор Недков, ще изрече една стара истина, от която нас, като народ, би трябвало да ни боли. А именно: че у нас най-светлите умове най-рано угасват…
В спектакъла участват:
Гео Милев – Цветан Пейчев
Мила Г. Милева – Тони Тончева
Георги Шейтанов – Георги Ножделов
Николай Хрелков – Димитър Митев
Христо Ясенов – Цветомир Черкезов
Марко Марчевски – Георги Георгиев
Агент от дирекция на полицията – Христофор Недков
Брайковица – Мария Енева
Сценограф: Александра Йотковска
Музика: Светослав Димитров
Подкрепете ни в Patreon!
