„Да умреш, да умреш не е страшно. Страшно ще е да се застане пред Бога. Греховете ме притискат.“
Вълнуващата история на монаха Анатолий превръща историята за вярата в Бога в един от най-гледаните филми веднага след излизането му през 2006 г., филмът е с многобройни награди от кинофестивалите не само заради режисьорското майсторство и актьорската игра, а по-скоро, според мен – защото има душа – а разговорът за душата, знаем, е един от най-трудните…
Това е история за реално присъстващия Бог, за промяната в човека след срещата си с Него. Среща, която се подписва с договор и този договор е покаянието . Това е история за вътрешния път на човека към спасението, за аскетизма като личен избор, за надеждата, за чистата вяра, която възобновява диалога ни с Твореца. Чудатият старец Анатолий се е самоизолирал на малък остров в северна Русия, в малък манастир. Анатолий е извършил предателство и убийство и посвещава живота си в измолването прошка, той желае среща с Бога, за да изпроси милост за греха си, а като отговор е надарен от Него с чудотворни дарби – лекува, пророкува бъдещето, гони зли духове – това е история за съвестта и тежестта на избора, за смисъла на човешкото съществуване. Макар че е определян като православен, този филм е за много по-широка аудитория, защото поставя въпроси и дава отговори, идващи от дъното на човешката душа, там, където тъмното и светлото се срещат. Прекрасните природни картини, музиката на филма засилват усещането за величието на тази среща.
Годината е 1942, по време на Втората световна война немски войници пленяват руски шлеп и поставят условие на главния герой – ако убие кормчията, ще остане жив. В екстремната ситуация, Анатолий прави избор, чиито последици ще носи като товар до края на дните си – стреля срещу своя приятел.
Действието веднага ни пренася години по-късно /70-те години на миналия век/, на малък остров, сред монасите – чудатият /вече старец/ Анатолий се подлага ежедневно на тежък труд и дразни със странното си поведение останалите обитатели на острова. Но тайно от другите, когато е сам, Анатолий е различен, той прекарва времето си в труд и гореща молитва, като не само че не желае показност за духовните си трудове, но всячески се стреми да отблъсне любопитните свидетели на деня си. Бог не остава безмълвен, той дарява своя раб с целителски и пророчески дарби. Бързо се разчува, че в малкия манастир на този остров има чудодеен старец и потоци от хора тръгват към острова на спасението, да просят помощ от стареца. Анатолий не се възгордява. Напротив – неговият грях е винаги пред него, той помни смъртта и се страхува неочистен да застане пред своя Създател. Анатолий успява да скрие добрите си дела, но не успява да се освободи от товара, който носи в душата си години наред, докато Бог не му изпраща човека, който той като войник е прострелял. Години по-късно, в края на житейския си път Анатолий разбира, че не е убил своя приятел, изстрелът не е бил фатален и човекът е оживял. Изстрелът изпраща двамата приятели в съвсем различни житейски посоки. Простреляният войник е светски човек, с положение в обществото, но има болна дъщеря, за която търси лек, а стрелящият намира острова на спасението и от малодушен човек и предател се превръща в монах и чудотворен старец.
Безспорно филмът печели зрителската аудитория с искрената игра на Петър Мамонов в главната роля – актьор, музикант, поет, и в реалния живот Мамонов разбира силата на покаянието и извървява своя път към Бога. В едно от интервютата си той казва: „Всеки има свой път към Бога. Единственият смисъл и целта на нашия живот е подготовката ни за вечността. Защото ние ще умрем. И тук идва въпросът: какво ще правим в четвъртък, ако умрем в сряда? Реално е така. Какво ще правим там?“. Както и в самия филм, основният въпрос за него е в целеполагането, в смелостта да прехвърлиш границата на видимия свят, да поставиш въпрос пред душата си и съзнателно да работиш за добрия отговор… Едва ли можем да кажем всичко за тази творба /а и не е нужно/, която има харизмата да влияе, да променя житейски концепти, няма друг подобен филм до момента, който да разкрива с такава сила красотата на православието. Уникални са монолозите на героя, базирани на покайните молитви и псалмите, лентата пресъздава живото действие на живия Бог, чието слово е действено и днес и е с реална практическа насоченост, което лекува и открива нов спасителен хоризонт за човешката душа.
…
Имаме ли нужда от спасителен остров днес, когато повече от всякога злото набира скорост, грехът успешно се лигитимира като норма, а проповедта на цивилизацията е, че човек е създаден да се забавлява, да притежава и консумира. Изолацията е възможен отговор, а може би – и шанс.
Прочетете още интересни ревюта на „Филми“.
