Танцът на най-красивата и нежна любов или на най-изпепеляващите и разрушителни чувства. На безбройните емоции, събрани на тази земя и пресъздадени с всяка частица от тялото. Това е балетът. Изкуството на красотата, пред която оставаме безмълвни и на съвършенството, спиращо дъха ни.
За магията на балета, безкрайно богатата му история, както и за болката и труда, криещи се зад успехите в него, си говорим с Габриел Стоянов – балетмайстор/балетист, напълно заслужено удостоен с честта в момента да учи в една от най-престижните балетни школи в света.
Здравей, Габриел! Представи се накратко пред нас.
Габриел: Здравейте и благодаря за поканата да направим това интервю. За мен е изключително удоволствие.
Казвам се Габриел Стоянов, на 27 г. Роден съм в София, но съм израснал не далеч от града, в с. Доброславци и с. Балша. Бих казал, че детството ми бе изпълнено с много игри на улицата, много веселие с децата от съседните къщи, много време, прекарано при баба и дядо и от едното, и от другото село. Обожавам, когато се прибирам в България да ходя при тях и просто да си говорим. Да им разказвам за интересни случки от света, да ги изслушвам…
Имам прекрасни родители, които винаги са ме подкрепяли в решенията и изборите в живота ми.
Кога се появи любовта ти към балетното изкуство?
Габриел: Аз се занимавам с танци от 5-годишна възраст и винаги съм обичал да танцувам. Все още си спомням колко важно беше за мен! Майка ми, виждайки желанието ми и любовта ми към танца, ме даде в подготвителната група в ансамбъл „Росна Китка“. Не си спомням с точност, но тогава мисля, че имахме кола Жигула и тъй като тя не знаеше как да стигне, баща ми ни закара до мястото. Двамата малко или много по някакъв начин определиха съдбата ми, за което и до ден днешен съм благодарен. Може би два пъти се е случило да не искам да отида „на танци“, но това не беше опция. Винаги казваха, че веднъж като съм се хванал на хорото, ще го играя до края!
После влязох в Националното училище за танцово изкуство, отдел Български танци, където учих 5 години в класа на Никола Колев. Беше прекрасно време, но в също така и много трудно. Всяка година изпити, оценки, пот, сълзи, наранявания. Не беше лесно да влезем във форма, подготвяхме се за държавните изпити, а всеки клас трябваше да бъде изпълнен като за последно. Усещането за вълнение пред тях си спомням и досега.
Разкажи ни за развитието си като балетист – от самото начало до днес.
Габриел: От малък избрах този път – да бъда балетист и да танцувам на сцената. Въпреки зоркото око на Никола Колев и безграничния професионализъм през всичките тези години на обучение, аз се качвах тайно на „балетния етаж“, както ги разпределяхме (в Националното училище има три специалности и съответно три отделни етажа – Български танци, Класически балет и Модерен балет) и допълнително влизах в класовете на Петър Колдамов, спомням си, че посещавах па де дьо класа на Бойко Неделчев, работих много с Анатолий Клочков и беше много важно за мен да черпя колкото се може повече информация, просто исках да се уча. Преломната точка дойде, когато започнах да работя с акад. Красимира Колдамова, която и до ден днешен не пропускам да посетя при всяко мое посещение в България. Много ми е дала, на много ме е научила.
Обичам българските танци, но вътре в сърцето си знаех, че аз ще продължа с балета и ще следвам мечтите си в тази насока. Никога не съм съжалявал за това, нито за секунда. В никоя друга професия, освен като балетен артист, не се виждам. Поне на този етап. След завършването на Националното училище за танцово изкуство през 2012 г., бях приет в престижната Национална музикална академия „Панчо Владигеров“ в София със специалност Балетна педагогика на обучението под ръководството на Калина Богоева. В същата година напуснах страната и отидох да танцувам в Полша. През 2018 г. успешно завърших магистърска степен със звание Балетмайстор. Никога няма да забравя думите на доц. Калина Богоева в последния ден, когато ми връчи дипломата. Тогава тя каза: „Отиди, намери мъжки балетен педагог от руска школа, порепетирай с него известно време, имаш качествата, имаш таланта, само хубави неща ще ти се случат.“. Така и направих! Тя е другият човек, играещ огромна роля в моето развитие и винаги ще съм й благодарен. Подкрепата, която получавам от нея при всеки мой дори и малък успех, е неописуема.
По-късно бях поканен да преподавам в Швейцария, където и до ден днешен живея.
В последните години танцувам предимно като гост изпълнител. Изключително много с прима балерината Мирна Камара (в Швейцария, Италия, Америка).
Наслаждавам се на това колко разнообразен може да бъде танцът и свободата на изразяване, която той дава. Особено обичам балета заради красотата и сложността му. Той е духовно изкуство, което не всеки зрител може да оцени по достойнство.
Танцът ми помага да се чувствам спокоен след натоварен ден, както и да се зареждам с енергия. Това изчиства ума ми и ми дава естествен тласък на енергия. Обичам факта, че всичко, което се е случило през деня или седмицата, мога да оставя след себе си, след като обуя балетни туфли.
В момента учиш докторантура в една от най-престижните балетни академии в света – „Агрипина Я. Ваганова“ в Санкт Петербург, Русия. Какво е чувството да се докоснеш до такава възможност?
Габриел: Балетът – изкуство, което се е превърнало във визитна картичка на Русия, което очарова, възхищава естетиката, грацията и съвършенството на формите – пластично тяло, много нежни, меки ръце, съвършена координация… При първото ми посещение в училището през февруари миналата година, бях очарован от страхотната дисциплина, невероятното старание на учениците, историческата сграда, музеят на училището, който е една прекрасна книга, съхраняваща в себе си история на велики личности и събития. По стените на 7-те етажа има снимки на всички завършили випуски от създаването на академията през 1738 г. до наши дни. Определено кипи живот в академията. Успях да посетя класа на Народния артист на Русия, ректор на академията Николай Максимович Цискаридзе. Тогава влезе Людмила Ковальова, каза добър ден и седна до мен да погледа също. Имах чувството, че сърцето ще ми изкочи от вълнение… Тогава си казах, че един ден аз ще бъда възпитаник на тази академия и ще следвам тази си своя мечта докато не стане реалност.
Класическият танц в продължение на много години не губи своята популярност там. Вече 283 г. академията „Агрипина Я. Ваганова“ съществува – все още е силна и продължава да е на това ниво така, както е била в Съветския съюз. По мое мнение, изискванията за балет в днешно време са станали по-сериозни. В края на краищата, естетиката се промени: по-рано формата не беше много гледана, беше важно как артистите танцуват, колко са музикални, колко драматично играят ролята си. Сега искаме да видим на сцената красиви форми, красиви фигури, красиви артисти. И в същото време те трябва да танцуват добре и да са музикални.
Съвременният свят гледа на нещата по различен начин. Но що се отнася до областта на класическото изкуство, да, вярвам, че моят „нов дом“, ако мога така да се изразя, все още е пред всички.
Беше август. След доста напрегнати три тура, през които преминаха изпитите напрежението не ме напускаше. Спомням си, че списъкът с приетите студенти излезе в неделя. Когато видях името си измежду приетите, повярвайте ми, не знаех как да реагирам. Предположих, че сигурно съм се объркал и най-вероятно не съм разчел правилно. Казах си, че ще изчакам до понеделник, за да получа писмено подвърждение и след това ще празнувам. Оказах се прав, в понеделник сутрин получих поздравителен имейл. Бях приет да продължа образованието си в академията, за която от дете мечтаех, не можех да повярвам, че ще имам възможността да се докосна до всички тези велики педагози, за които само бях чел или бях гледал интервюта, че ще черпя информация от изворите на балетното изкуство. Повярвайте ми, тогава за първи път почувствах, че нещо голямо се случи в моя живот. Специализирам докторантура със специалност Балетмайсторско образование – хореографско изкуство. Огромни благодарности на моя художествен ръководител – доктор по културологични науки, професор, ръководител на катедрата по следдипломна квалификация Ирина Игоревна Ирхен.
Какво е нивото на балетното изкуство в България?
Габриел: Oт Анастас Петров и основаването на българския балетен театър – България е известна като страна с традиции и висок професионализъм в областта на балетното изкуство. Пример са всички по-горе изброени личности, които достойно заемат място в съкровищницата на българския балет – българските артисти, педагози и балетмайстори.
Също така краят на Втората световна война и затвърждаването на връзките на България със Съветска Русия повлияват положително върху бъдещето на нашето балетно изкуство. Приносът на руските балетни емигранти за възхода на балетното изкуство, за неговото възраждане и обновяване е поредната констатация за развитието на българското балетно изкуство.
Би било прекрасно държава като България да има мисията за откриване и популяризиране на младите балетни таланти. На балетното театрално изкуство като цяло. Балетният конкурс във Варна е пример за световно признатите събития, случващи се в държавата.
Да, основното нещо – това е, разбира се, работа върху себе си през целия живот. И физически, и не само. Ненапразно имаме професионални и общопрофесионални дисциплини в училище. В хуманитарен смисъл трябва да се развива много активно. И не само на това, което дават в училище. Цял живот се учим.
А ако се замислим колко много личности, колко много деца са прославяли и продължават да прославят България със своя талант, със своята отдаденост и желание за постигане на нови върхове – то тагава ще разберем колко много може цяла нация да се гордее.
Силно се надявам, че отражението в медиите би се разраснало, тъй като то също е от голяма важност.
От кого черпиш вдъхновение в професионално естество?
Габриел: В момента изключително много се вдъхновявам от стари съветски документални филми за балет. Първо, защото си упражнявам руския език, второ защото има толкова много история в тях.
Особено методът на обучение… питам се: Променя ли се?
Винаги трябва да се развиваш. Трябва да има добра основа, но ако има нещо, което да се изгради, трябва да се изгради, да не се отказвам от него. Агрипина Ваганова е нашата основа, на която трябва да стоим, да не излизаме от нея, да речем. Но всички добавки, ако те са в полза – защо не? Кара ме непрестанно да си задавам въпроси, помага ми да отида в студиото и да се опитам да изработя нещо, по начин, който ме е вдъхновил. Моите преподаватели ме вдъхновяват много. И на последно място – моят балетен педагог. Имам му пълно доверие, което според мен е от изключителна важност, защото, без физическата, емоционалната и психологическа подкрепа, без огромния респект един към друг, без всичките пъти, в които точно този човек ме е окуражавал, без конструктивния критицизъм и желанието за високи постижения, без предизвикателствата, отправени към мен по време на процеса на работа, без невероятната дисциплина и възпитанието за водене на един по-здравословен начин на живот – аз нямаше да успея да се развивам. В балетната професия, без да гориш в работата си, професионален резултат не се получава.
Какво ти дават сцената и танцът?
Танцът е като магия, от която никой не може да избяга. И не, не просто танцът, а съвършеният танц, наречен балет. Събрало толкова нежност, грация, суета, въображение и емоция в себе си, това изкуство е меко казано изящно и несравнимо. Класическият балет ме въвежда в един вълшебен свят, изпълнен с мечти, младост и красота. Някъде бях прочел, че балетът е като да рисуваш картини по вода – мисля, че това сравнение описва почти идеално магията на този вид изкуство.
Още интересни разговори ще намерите във Facebook страницата на TrueStory.bg. Подкрепете ни в Patreon!
