Сякаш ваещ се от глина, животът е способен да приема различни форми и да ни носи всевъзможни усещания с безбройните си аромати и цветове. Още със завъртането си, колелото на дните започва да чертае пътя ни на тази земя, отредена за наш дом. В нея пускаме корените си, здрави и силни, а те се оплитат с тези на предците ни и задържат сърцето ни завинаги върху ѝ. Да бие с ехото на миналото и да звучи по-уверено за бъдещето.
„Дори и късметът да грее като пендар пред лицето ти, врати пред теб да се отварят и дните ти да идват благодатни един подир друг, ти никога не забравяш мястото, откъдето си тръгнал, и много време е нужно, за да се превърне новото в дом”.
Към тази силна връзка на хората със земята ни връща романът на Виктория Бешлийска – „Глина”. В село Бусинци обаче корените са захванати още по-дълбоко в пръстта. Земята там от край време е нещо повече. Освен дом, тя дава и занаят. Неслучайно много прочути майстори грънчари са деца на тази земя, а дарбата им е известна в цяла България и извън пределите ѝ. Въпреки Османското владичество по териториите ни, майсторите пътували свободно, за да продават продукцията си, а турските власти и български общини им помагали в това начинание.
Наред с невероятната дарба на бусинските грънчари, „Глина” ни запознава отблизо и с герои, така пълнокръвно и ярко представени, че ги обикваме и заживяваме с тях. Преживяваме тревогите, болките и надеждите им с техните емоции. Любовта им минава и през нашите тела.
„Направени сме не от думи, а от кал. Шепа от калта като дадеш на някого, всичко си му дал. Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш”.
Любовта. Тя, като див огън, завихря в пламъците си най-топлите и чисти сърца, тях допуска да танцуват върху жаравата ѝ. Като Жара – дъщерята на знаялицата в селото – красива и непокорна. Вълшебна и прекрасна е тя с буйните си коси, лешниковия си поглед и бистрия си ум. И като Велико – мистичен майстор грънчар, който живее, за да вае глина. С нея лекува демоните в душата си, а на тяхно място претворява божествени произведения, защото е научил най-голямата ѝ тайна. „Глината. Тя имаше онова чудодейно свойство да е благосклонна към онзи, който можеше да се смири пред нея, който знаеше как да ѝ се примоли”.
Сред ухание на билкови отвари и наричане на магически думи пораства Жара, от майка си научава много за занаята ѝ – как да гледа на боб, да бае против уроки, да познава целебни растения и да ги търси, за да лекува сърцата и телата от болести, страх и лоши очи. Но родовата клетва е най-силната, а тя като печат белязва Жара още преди да поеме първата си глътка въздух.
Такъв е животът в Бусинче – „пълнокръвен и разжарен, неотклонно вървящ към хубавото, на което бе обречен, и към лошото, което имаше да стане”.
Потопете се в него. Завъртете колелото на историята с „Глина”.
Източник водещо изображение: Софтпрес.
